А де? Кой ли се гаври с България?
На целия хубав прекрасен снежен шотландски ден днес, случайното
зачитане на една статия ми помрачи настроението.
Вести.бг, които принципно се един доста плосък новинарски сайт,
"плосък" защото стилът им на писане е идеално описан от това
прилагателно, решиха да проявят правото си на "свобода на
словото" и да изсипят цял бидон с помия на само по адрес на някой
неназован човек и неизвестен човек, а към цяла едва ли не към цялата Facebook "общност" в България.
Позволявам си да засегна съвсем леко темата за свободата на
медиите в България, поради причината, че не за първи път забелязвам, че си
позволяват да изразяват "критичност" единствено към някакви
сравнително нежизненоважни събития от типа на Spirit
of Burgas, а сега и това.
Разбирам, че България е на 80то място (Индекс Свобода на Словото, 2012) по свобода на словото и
пред нея са държави, за които средностатистическият европеец дори не е чувал,
но щом ще си мълчите за важните неща, защо не си мълчите и за маловажните и без
това не изразявате кой знае колко градивна критика, обикновено
крайно неаргументиранa, но пък с претенция.
По-горе показаната статия изобщо няма и намерение да изгради нещо с твърденията си, че "чалгаджийска акция да е организирана от батковци и
каки", да изкаже дори поне някаква мъничка идейка защо би задала въпроса
"Дали в домовете на тези деца има поне по една книга?" и т.н. И защо?
Защото авторът й дори не знае към кого насочва критиките си.Това са някакви генерални
обобщени твърдения към едно общество, което обикновено е свикнало да бъде
генерализирано и обобщавано (с фрази като "българите са
мързеливи" , "българските жени са най-хубави" "българите са
много интелигентни, но държавата им е виновна, че...")
(Това ме подсеща за една много добра статия на
списание едно, озаглавена "България на три кюфтета", от
пролетния брой на 2011г.)
Но както и да е, ще предположим, че българските
медии са свободни и могат да изразяват всякакво мнение за всяко нещо. Свободата на си чешем езиците ние е
изконна ценност май?
Само последно ще си позволя, преди да премина към
по-съществената част от този пост, да кажа ей така на чист български език:
"Кви сте вий бе, че да си позволявате да обиждате когото и да било наричайки
го "изрод" и "комплексар", "нещастник" и
"негодник"?? Или е много лесно да солите като реално не отправяте
критики към никого конкретно"
Това беше кратък момент на нервен изблик, за
който се извинявам.
По-надолу ще напиша моето мнение по темата с образованието и
възпитанието на българските деца. Ще се опитам да не обидя никого (макар
очевидно това да не е голям проблем).
Моята майка работи в системата на образованието
от над 20 години. За около 15 от тях имам реален спомен и съзнанието ми е
запазило, къде по-добре, къде не толкова, някои много интересни ситуации.
Уви за тези 15 години така и не можах да разбера
къде започва проблемът на образованието (а и
възпитанието) на българските деца. За сметка на това като човек на вече почти
20 мога да си направя някои изводи, относно сегашното му (им) състояние.
1) "Върви
народе възродени", Кирил и Методи, Денят на Будителите и други много важни
исторически дати.
Какво са те в училище? Два дена по-рано:
някой получава "доклад" на тема
"еди кой си български празник, хората свързани с него и защо е
важен". Докладът се приготвя 5 минути преди тръгване за училище, като се
принтира директно от Wikipedia без да се
форматира, разбира се. Въпросният ученик излиза на дъската с листчето в ръка,
изчита го и получава шестица. (В повечето случаи доклади получават ученици,
които иначе не могат да вържат и 3 за срока.) По време на
"презентирането" целият клас се занимава с всичко друго, но не и да
слуша. След края на часа се коментира, че "ако бяхме знаели, че ще има
оценки и ние щяхме да искаме доклади".
Денят на празника: това е
един мъчителен момент за онези, чиито класен е отсякъл "който не дойде ще
получи отсъствие". Става се в 8 (ако живееш на 2 минути от училище, иначе
може и в 6, а пази боже да живееш в някой близък град...), обличаш си
униформата, купуваш цветя (избираемо) и отиваш в двора на училището (или
направо на някой паметник), където виждаш, че от твоя клас има само още един
човек и госпожата (лично ми се е случвало) или пък няма никой, дори и госпожата
(както преди няколко седмици се случи на супер изпълнителната ми сестра по
повод Деня на будителите).
Това е едната гледна точка - другата е на онези,
които не са отишли:
Денят на празника: ПОЧИВЕН
ДЕН! Ставане късно и разбира се никакви занимания във връзка с честването.
В ранните години на 20 век Скинът е създал
теорията си за "Оперантното
кондициониране" (Ролинсън, 2005). Казано на кратко човек учи като проявява някакво
поведение спрямо дадена, вижда последствието от него и решава дали да поддържа
същото поведение спрямо тази ситуация или да го промени. Когато отидеш 2
пъти за някой празник и няма никой или когато не отидеш два пъти и не бъдеш
наказан, разбира се, че ще разбереш, че неходенето е поведение, от което
последствията ти допадат.
(снимка от Созопол, 24 май)Дори да си представим, че някои неща от по-горната ситуация не се случват, как празниците предизвикват интереса на поколение, което е израснало с възможността да стане свидетел на всеки един празник във всяка една точка на света във всеки един момент? (Пък било то и виртуално). Кажете ми, например, какво се прави в Стара Загора по повод на празника? "Слаагат се венции пред пааааметниците, огранизииира се прааазнична програмааа пред общинатааа дръъън дръън дръън". Всяка година едно и също и всяка година крайно НЕинтересно за хората от възрастова група 7-60. (Баба ми от друга страна много обича да излиза по празници.)
Скоро изпаднах в лек спор по повод 21ви век и
празниците, заради това, че твърдя, че ВСИЧКО в днешно време се свежда до
маркетингова стратегия. Успешен пример за маркетингова стратегия (който се
доближава до неуспешния, който ще ви дам) - "Remembrance day", UK. Съществува от след края на втората световна, за
да отдаде почит на загиналите във войните. Каква е стратегията? Няма такова
нещо на деня се правят 3-4 събития и всичко с забравя. Две седмици преди датата
на хората, които работят в банки и други по-големи учреждения се дават хартиени
макове(традиция) да си ги закачат на ревера. Правят се благотворителни
кампании, навсякъде всички медии тръбят, че този ден идва и трябва да му се
обърне внимание! За това, хората знаят какво се случва.
Неуспешен пример за маркетингова стратегия - Деня
на будителите. ...
Няма какво да напиша, то нищо не се случва. В
Стара Загора имаше няколко години под ред факелно шествие. Сега има ли го още?
(Това е сериозен въпрос, няма никаква адекватна реклама, от къде да разберат
хората?)
И така отново се връщаме на въпроса "С какво
се очаква децата да асоциират празника?" На него не се случва нищо
интересно.
Окей.
2) Няколко
примера за страхотни закони по отношение на образованието в България.
- До скоро първи клас не се повтаряше
Научил, ненаучил, можел да чете или не можел - всичко минава във втори клас.
Вече не се повтаря до четвърти клас.
(Имам познат, който в групата си в университета имаше
съученик, който не можеше да чете. На 20 години. Със средно образование.)
- Училището се асоциира с негативни емоции.
(Изключваме стандартните учене и изпитване, ето ви малко
по-нестандартен пример:) Например в 7:30 сутринта да те върнат, защото не
си облякъл униформа. Униформа, за която 60% са гласували ПРОТИВ, но тя все пак
съществува. Демокрация му викали. Руският учен Павлов (отново в началото на
30те) доказа, че идеи, които се изживяват заедно се асоциират като взаимно
свързани Простата логика - негативни емоции към училището, какво ли ще е
отношението към учението?
- Учителите нямат авторитет пред учениците. Дали
защото са на такава възраст, с толкова социални умения, с толкова педагогически
умения или по други причина...
- Учителите имат двойни стандарти. След закани за
това как "всички ще останете на изпит, ако не знаете материала" и как
"никой няма да си отиде от това училище ако не е научил еди какво си"
се стига до последната седмица на срока, когато учителят МОЛИ ученика да дойде
на училище, за да го изпита за 3, за да не му остави две или да не го остави
без оценка...
- Учителите нямат НИКАКВИ стандарти
Буквално до преди 30 минути си говорих със сестра си, която ми обясни, как
госпожата им написала на целия клас двойки, защото не били прочели еди коя си
статия от учебник (за подобно поведение се пиша "неподготвен за
час"). И същевременно тази учителка проявява претенциите, че в България
трябвало да има по-добра образователна система с по-добри методи и не
знам си какво. Това ли са ти по-добрите методи?
- В тази система на никого не му пука за
интелигентните хора. Защото кога в клас са ни научили нещо повече от редовния
материал? А колко пъти се е налагало да се бавим и мотаем поради: а) фактът, че
прекарваме цял час да се циганим с двама, които ОТНОВО не са си научили урока,
а трябва да бъдат изпитани; б) двама-трима, които крещят по цял час,
хвърлят хартийки и пречат; в) какви ли не още абсурдни ситуации....
- Няма по-трудно нещо на света от това да уволниш
някого от тази система... Няма да коментирам тази болна тема, защото вече не
знам кое е "официална" и кое "неофициална" информация.
(Знаете ли например, че ако един учител се
разболее от психично заболяване законът го защитава и неговият работодател е
ДЛЪЖЕН да го държи на работното му място. Представете си да ви
преподава учителка със шизофрения или друго заболяване?!?!)
Ето ви последен пример да ви обясни системата:
- Аз учих немски 40 часа на седмица в 8 клас и по
8+4 до 12ти. Ходих и на допълнителни уроци. Имам ниво C1. В едно
село х, където има учителка по немски, нейното ниво може да бъде дори по-ниско
от B2. Същата
тази жена отива да оценява матури по немски език на мен и моите съученици...
Например.
Май не съм изненадана, че в изречението Die Unterrichte sind ... "die" е задраскано и е написано "der", взета е точка и е намалена оценката.
Това са само няколко примера... Няма да
коментирам цялостната концепция на образованието и системата и хората в нея, и
онези, които са във властта и подкупите и задкулисните игри и начина на
назначаване на служители... (Те и без това са тайна между нашите два града, а
моя и вашия град са (евентуално) в двата края на Европа)
Всички тези неща, които изброих, не са някакви
измислени ситуации, а са примери, които съм натрупала от 12 години училище, 10
училище на сестра ми и 20+ години работа на майка ми. А това са примери от
сравнително интелигентни училища
3) Възпитанието.
С риск тук вече да говоря малко общо....
Е защо аз мога да не показвам "среден
пръст" на Кирил и Методи макар сигурно
много по-добре да знам какви са проблемите на Българската просвета и да съм
наясно, че може би трябва да се покаже "Среден пръст" на всичко,
свързано с образованието. Даже може би дори да се срине със земята и ад се
съгради отново от някой ИНТЕЛИГЕНТЕН ТИП.
Защото мама ме е научила, че трябва да съм
възпитана. И ме е научила, не когато съм станала на 18 години, а когато съм
била на 18 месеца. Крайно време е родителите (които още не са го разбрали) да
разберат, че да гледаш дете не е само да го храниш като добитък и да го
разхождаш като кученце. Да гледаш дете не е да си чукаш лафче с
приятелката си, докато то тича наоколо и попива всичко от средата (а тази среда
може да е дори батковците и какичките на скейт парка, около които тича).
Или пък да го оставиш на баба му да го гледа.
(Нищо против всички разбира се, има много яки будни баби на тая земя
българска). Обаче разликата между бабите и внуците е (поне) 40 години. Искам да
си припомните колко неща са се променили за последните 40 години - Интернет, компютни,
смартфони (това е за последните по-малко от 20 всъщност);
комунистически режим, падане на комунистически режим, криза, някакво леко
излизане от кризата, влизане в НАТО и ЕС и разни други неща. Ние сме едно ново
поколение. Защо трябва да бъдем гледани от 2 поколения назад?
...
Но и това уви за едни доста общи неща...
За последните около 10 години прекарвам понякога времето от 11 до 2
през нощта да чопля семки с мама и да си говорим. За последните 10 години не
можахме да изчерпим темата с проблемите на младите хора.
Преди месец, обаче, научих нещо, което може да не
ми даде решение, но донякъде ми даде причината за тези проблеми. "С
експериментите си Скинър е дал доказателства, че не ученикът се проваля, а учителят."
(Гилбърт, 1991)
Затова е добре да се замислим от къде учат тези
деца, които показват "среден пръст" Кирил и Методий? (И нямам предвид
само формалното образование)
Ииии обратно към статията по-горе. Едно нещо им
признавам на авторите (неназовани, както обикновено). Има истина в думите им за
това, че вината може би не трябва да се търси в децата, а във факторите,
които повлиява процеса на научаване.
И все пак според теорията за "промяна на
нагласите" (съжалявам, че звучи толкова нелепо, на английски е attitude changing theory), за да промениш нагласите в едно
общество не можеш да подхождаш с обиди и нападки.
Не може да наричаш хората "изроди"
да квалифицираш постъпката като "чалгаджийска"
("чалгата" е музика, "простотията" е поведение). Не може да
поставяш цяла група хора под общия знаменател "комплексари", защото
само ще получиш ефекта на бумеранга и проблемите ще се задълбочат (Роллинсън,
2005). (Както например, когато една наша учителка си позволи да нарече
съучениците ми "селяни". Е, от тогава насам "ние все пак сме
селяни и за това се държим така" беше едно много добро становище, с което
излизаха, за да обясняват лошото си поведение.)
А аз мисля, че всички ние не искаме проблемите да
се задълбочават, а да се решават.
