Една нощ като гардеробиер на Римската империя

Доскоро, честно казано, рядко се замислях за хората, които са замесени в организирането на събитията, които посещавам. В последно време действително ми се случваше доста по-често, тъй като станах част от „Различния поглед” (www.razlichniatpogled.org) и някак си се намирам в „кухнята”. Вчера, обаче наистина за пръв път си дадох сметка колко по-различен е погледът от другата страна на едно събитие.

„Нощ на музеите” се организира вече многократно в Стара Загора и тази година освен посещението на музеите предлагаше доста игри и занимавки. Моето участие в тази нощ започна още на 3 май, когато вместо да караме час по биология, бяхме извикани в зала „Америка за България”, за да ни бъде презентирано „нещо”. Можете да си представите ентусиазма ми, имайки предвид, че на същия ден трябваше да си направим снимка за „Пътеки” и да си приемам германците. Може би за сефте в живота ми, наистина чух нещо интересно, идващо от тази зала, а именно, че на 14 май е нощта на музеите, за която РИМ търси възможно най-голям брой доброволци, които активно да се включат в дейностите на музеите и галериите на тази дата. С Пламинка на секундата си казахме „Отиваме!”, но честно казано избягахме от отговорност и решихме не ние да записваме останалите желаещи. Тази задача поеха Христо и Димитър и евала им правя за прекрасно свършената работа. От тях се искаше да имат списък с желаещите, който да съдържа e-mail адрес и трите имена. Освен това те си направиха труда да обиколят всички стаи, да попитат всеки по отделно ще може ли да дойде на срещите и ако не – ще участва ли изобщо. Онова, което ми направи впечатление беше, че нямаше и един отказал се! А и да се беше отказал щеше да загуби доста тръпка.

Първата среща на всички доброволци беше на 10 май(, което беше перфектно, тъй като немците тъкмо си бяха тръгнали.) Общият ни брой, ако не се лъжа не надвишаваше 30, затова трябваше да се разделим два смени – първа от 7 до 10 и втора до 1. „Ще е дълга вечер”, подозирахме доста правилно още тогава. С Пламс и Филип от „В” клас ни сложиха първи при римските тоги. След това останахме сменници и моя милост веднага се опита да си измисли някаква схема да се отърве набързо още след първата смяна. В последствие нямах никакво желание да го правя.

Римските дрехи са се състояли от 2 част – туника и тога. Имали са и бельо, но ние не го представихме пред широката общественост. Тогите са били с тънки червени (или лилави) ленти, които са били най-скъпото в тази дреха, защото са се правели от боя, извличана много трудно. Само императорът е имал право да носи изцяло червена тога, като символ на властта. Ние, като гардеробиери на Римската империя бяхме натоварени с тежката задача да облечем всеки желаещ в тога, да го ситуираме до портата и да го снимаме.

НО преди това за мен имаше и друга задачка. По план на входа на музея трябваше да е Габриела, която да раздава пъзелчета на всеки един посетител. „Целта на тези пъзелчета всъщност е да преборим колко човека са посетили нощта на музеите, а за вас остават като малък сувенир от това събитие” казах поне 200 пъти, усмихвайки се дружелюбно. (Малко backstage info: не съм сигурна в крайна сметка дали трябваше или не да казваме, че това е статистика, тъй като колежката от музея каза да си мълчим, пък колегата от форума обясняваше на всеки заинтересувал се посетител.) Изненада ме напливът от хора, още в 7 часа, който не стихна почти до 12. Изумиха ме разговори между майка и дете от типа на „За какво са тия пъзелчета?” – „Нямам абсолютно никаква идея.” Попитай! Ще ти бъде отговорено! Така се придобиват знания, duh. Въпреки подобни възмутителни моменти, учудващо за себе си, бях изключително ентусиазирана и положително заредена. Ако съм научила нещо, то е, че хората обичат усмихнатите и приветливи хора и от тях каквото и да им дават, ще го вземат. Задачката да раздавам пъзели беше доста натоварваща, защото покрай теб минава целия наплив към музея, много хора, изключително много енергии, тичащи деца, нацупени деца. Но пък и много сладки усмихнати хлапета със симпатични родители, пенсионери, които ще посветят вечерта си на културата, млади семейства. А, и кметът на Стара Загора.

В 20:30 слязох да видя как са колегите ми на тогите. Доста натоварено им беше вече, но се справяха и без мен, затова се върнах на входа при Габи. След няма и 10 минути ми намериха заместник и аз изтичах надолу да помагам в гардеробиерната.

Долу беше пълна лудница вече! Събличат, обличат – абсолютна дивотия. „Облечете това като блуза, вдигнете си ръцете. (Завързвам) Сега – обърнете се, вдигнете лявата ръка (намятам, поставям). Готово. Дайте e-mail. Застанете за снимка.” Едни път снимка с табелата, един път – без. Събличаме този и викаме следващия. Не знам как с думи се описва чувството на пълна еуфория и сърцетуп, което ме обзема в такива моменти. Но якото е, че съм изключително концентрирана, действам невероятно бързо, съобразявам, правя 100 неща едновременно и не чувствам умора! 

Разбира се, имаше и кофти момента и неориентираните хора, както и онези, които мрънкаха, че видиш ли не се връзва така римска тога, понеже те със сигурност са били живи по римско време и знаят точно как ще да е било. Ама преживяхме го.

22:30 ни дойде смяната! Прекрасен момент. Ние, като вече experienced гардеробиери им показахме набързо как стават нещата., Това беше най-бързото чиракуване в историята на forever – около 5 минути. После мастърите си заминахме. Решихме, че след тази двучасова лудница заслужаваме малко почивка. Емил и Жени бяха на входа на форума и се разбрахме да ги сменим след 30 мин. За това време успяхме да пием вода, да упътим един човек до къщата – музей на Гео Милев, да отидем до тоалетната, да пишем приказка, да се снимаме с Христо и да отидем на време до форума!

Завършихме работния си ден там до 12:30, раздавайки пъзелчета. Снимахме се и с Митака (уточнение – Христо и Димитър носеха урните за дарения за знамето на старозагорското въстание и парченцата от дарителския пъзел и бяха изключително елегантно облечени). 

След тогите службата на портиер ми се стори изключително сладка и спокойна работа „Заповядайте, вземете си парченце от пъзела. Филмът е „Агора”, ще продължи още около час. Надяваме се да ви хареса!” В 12:25, когато напуснахме поста си, имахме над 900 посетители.

Обратно в музея, при тогите вече почти нямаше необлечени римляни. С Пламинка си сложихме по една тога и се снимахме на спокойствие с и без табела. Скоро очакваме снимките!

Вечерта по стар обичай завърши така:

Докато тичах нагоре-надолу из музея се чувствах доста странно. Всички хора ходеха едва-едва и се оглеждаха не особено целенасочено. Ние, от друга страна, имахме точна цел при всяко мърдане и трябваше да я изпълним максимално бързо. Някакъв страхотен контраст между хора, които се намират на уж една и също място. Някак си ми се струваше нерелано на моменти, все едно аз си се движех в един тотално различен свят или по-скоро сякаш около мен всички бяха на забавен каданс. Уникално е.

Другото изключително странно усещане от вчера беше да се разхождам из места в музея, на които никога не бих могла да отида иначе. Влязохме през служебния вход, бяхме в една лаборатория, в кабинета на директора на музея... Не много хора виждат тези помещения, а лапета като нас – хич. С две думи – много яко!

Прибрах се и едва гледах, но бях толкова изключително доволна от свършената работа! Просто обичам да действам под напрежение! <3

Общото мнение след снощи беше, че на 18 септември пак ще помагаме! Тогава има възстановка и всички ще сме облечени в тоги! „Различният поглед” разбира се също ще се включи, така че аз ще съм доста натоварена! Всеки, който се интересува, може да потърси информация в музея и да стане част от нашата уникална масовка! Гарантирам ви едно уникално преживяване!