Магарешко рали!!! И други интересни работки от днешния ден

Днешният ден предполагаше да е скучен и обременен от пропътуването на тристата километра до Търново и обратно с цел виждане с баба и дядо преди заминаването ми. Изненадващо обаче се оказа доста интересен и забавен.

Знаехте ли, че в Гурково се провежда „био рали”?  Или по-скоро и вие като мен днес се питате „какво пък е това”? Оказва се една яка инициатива в Гурково с 41-годишна история, която събира буквално половината население на градчето на стадиона.

Малко данни: Идеята се ражда през 1971 година в една квартира в София, където трима студенти от Гурково – Стоян Богданов , Иван Рунтев и Илия Тодоров обещават на колежките си незабравими преживявания в  родния си град . Така  организират в Гурково  на 10 септември първото в света състезание с магарета. Прекъсвано е само по време на прехода – от 1898 до 2004 година.

В центъра на събитието стоят магаретата. Но не си мислете, че това е състезание за какви да е магарета – в него могат да участват само нагиздени магарета и украсени каруци. Те се състезават в няколко дисциплини, всяка от които със своя примамлива награда.
(щракнете върху снимката за по-голямо изображение)

Не си мислете също, че това е състезание с каква да е организация. Всеки един от екипа на събитието се отличаваше от тъпата с червена тениска с надпис „Био рали”. А церемонията по откриването започна с шествие, в което се включиха деца от две детски градина, а също „Мис Роза” и „Малка мис Гурково”.

 

Моят тати, разбира се, също успя да намери своята роля в церемонията, макар и неволно, като помогна за вдигането на знамето. Това се оказа една нелека задача, но в крайна сметка знамето бе издигнато, макар и с леко закъснение.

 

Моят фаворит за деня беше кметът:

 

В моменти като този, когато виждам нещо изключително непознато и изненадващо за мен се чувствам като малко дете – подскачам и се смея, а в днешния случай и правя снимки. И как няма, като наоколо са събрани страшно много весели хора, които очакват с нетърпение да започне вероятно най-масово посещаваното събитие в града. Интересът към него е неприкрито голям: срещнахме едно младо семейство, което си беше направило магарешки ушичкии специално за празник; една баба с радост разказваше как от телевзията са взели интервю от внучето й, което се возеше с дядо си на каруцата.

 

Онова, което ми хареса бяха незасилените мерки за сигурност, които ми позволиха да се приближа до магаретата, да ги пипна и д се снимам с тях. А, и входът беше само за две левчета.

За съжаление мама ни чакаше в колата вече от час и трябваше да се връщаме и не можахме да постоим до края.

Второто нещо, което направи денят ми чудесен бяха разговорът ми с баба и всички мамини дрехи, които извади от гардероба и които премерих до една. От целяи следобед искам да ви покажа само една снимка, правена преди 30 години.

Мама на абитурентския си бал :)

След кратка среща с едни полицаи(, за която нямам намерение да ви разказвам, макар да беше веселка, но пък кой ли е нямал интересни срещи с полицаи) денят приключи на път към къщи. За край ще ви споделя едно разсъждение на тати към мама:

„Той баща ти няколко път се изказва неподготвен за някакви неща. Ама пък в крайна сметка аз не съм женен за него, женен съм за дъщеря му. Пък на нея, не знам защо, ама й прощавам като се изказва неподготвена” :)

Колко да са вулгарни „вулгарните бургаски вечери”? – един неакредитиран, но пък позитивен поглед върху Spirit of Burgas

Преди няколко дни случайно доказах теорията си, че колкото по-малко вестници четеш, толкова по-добре се чувстваш.

Прочетете тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1492803

А да не забравите тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1493487 (ден 2)

И тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1495092 (ден 3)

Никога няма да разбера някои медии, както и манията им да пишат някакви „провокативни” статийки по страниците на изданията си... Особено когато вече е толкова жалко, че се не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли.

Смея да се зачудя от какво се е породила тази агресия у този прекрасен „творец” и майстор на перото г-н Владислав Апостолов (снимка тук: http://www.trud.bg/Authors.asp?Request=Profile&AuthorId=22742) Нямаше как да не се подсмихна като отворих този линк, както и на факта, че написвайки името му в google не излезе абсолютно нищо на първите 2 страници (тези по-назад не съм ги мъчила, щото и без тва не важат).

Но тъй като няколко пъти съм получавала критики, че разказвам в този блог от главата за краката, този път ще започна хронологично историята си.

Признавам, нямаше да взема поредицата от статийки на „Труд” толкова навътре, ако и аз нямах близки срещи с тазгодишния „Spirit of Burgas”. Те се породиха от факта, че в. „Национална Бизнес Поща” не беше акредитиран за медия, отразяваща фестивала. Което от своя страна доведе до един журналист (в мое лице) и един фотограф, които изпаднаха в ситуация на безизходица, обадиха се и водиха преговори с всички възможни отговорници за акредитацията, но не получиха нищо. Което от своя страна доведе до загубата на една прекрасна страница от „НПБ”, която щеше да е пълна с интервюта и снимки на готини хора, които се кефят на Спирита.

Това, разбира се, не е болка за умиране, тъй като, смея да твърдя, Спиритът беше уникален и без да носиш значка „Media”. (Пък и тазгодишните гривнички не бяха никак лоши.)

Онова, което успях да науча, докато нервно звънях по телефона, беше, че едната PR-ка на феста е една много сладка мадама, на която завиждам за уникалното работно място и ако когато съм на нейните години (а това не е толкова далече) имам подобна работа ще съм най-щастливият човек на света. Дори не й се разсърдих, когато ме поправи, че тя „не просто помага за организацията”, а тя „организира Spirit of Burgas”, но въпреки това от нея „не зависи нищо за акредитацията, защото това го прави цял екип експерти”. Все пак жената си беше в правото, че не 2 часа преди Спирита е точното време да изясняваме кой какво бил пратил, пък какво бил получил пък щели ли сме да получим значки или не.

Така или иначе аз не съм злопаметна и обещавам (е, надявам се да имам благословията на „НБП”) да направя материал за спирит 2013, какъвто ми се щеше да направя за 2012. Все пак най-големият регионален вестник получи официална покана да бъде част от фестивала догодина.

Сега като си чаткам тоя пост се чудя дали съм в правото си да коментирам по-горе сниманата статия, предвид факта, че адски много харесвам различната гледна точка към нещата. Например като се качиш на раменете на някого, концертът придобива тотално различни измерения.

Питайте нея:

ТАМ ИМАШЕ ХИЛЯДИ ХОРА ПО ДЯВОЛИТЕ!

След като си спомних хилядите хора се убедих, че мразя гледната точка на по-горе споменатия „репортер” и ще си коментирам колкото си искам!

Следващите ми разсъждения се градят на хипотези.

Хипотеза 1: (Тя е почти невъзможна, но пък би оправдала до някъде страхотното материалче)

В „Труд” не е бил сред акредитираните издания, което е породило гнева на репортера Апостолов и той го е излял върху страниците на вестника... Струва ми се тъпо поведение.

Ама и хипотезата ми се струва тъпа.. знам ли...

Хипотеза 2:

След миналогодишния почти позитивен материал (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1002431) многоуважаемият репортер е заложил на нещо по-„разчупено” и нестандартно.

Ебаси пък! Всички ще го хвалят тоя Спирит, чакай да напишем нещо по-криво, за да сме интересни.

Хипотеза 3 (се гради на коментар под въпросната миналогодишна статия гласящ „Защо правите реклама на тези наркомански сборища? Така ли се възпитава младежта в дух на родолюбие и патриотизъм??”):

Така или иначе „Труд” едва ли е медия, която провокира интереса на младото поколение, защо пък да не напишем нещо, което ще се хареса на целевата група...?

Склонна съм да вярвам, че не съм права напълно в нито една от трите си теории, пък и напоследък се убеждавам, че хората просто правят неща „щото така!”

Каквато и да е причината, аз се почувствах обидена. На първо място, защото един прекрасен, позитивен и свеж материал не можа да намери своето място на страниците на една не по-малко уважавана медия от „Труд”, а този изключително негативен отзвук ще бъде прочетен от десетки хора. На второ място, защото бях наречена част от „покварено, побесняло за пого парти животно”. На трето, защото не мога да повярвам, че може толкова голяма и „значима” медия да не напише едно позитивно редче.

Ебаси пък! Кво като не съм акредитирана? Защо да не ви разкажа поне мъничко за Spirit of Burgas, който всички наричат просто "Спирита", защото е много по-гальовно и готинко. Spirit of Burgas е най-якото място, на което един човек може да попадне това лято.

Не си мислете, че отричам негативната гледна точка. Просто я смятам за маловажна и за недостатъчна причина да ти пука особено много, защото всички негативи са ФАКТ, но не са нито изненадващи, нито причина за някаква дискусия. Те просто съществуват, а пък някой се опитва да си прави материалите върху тях и да е аааадски интересен. Spirit of Burgas със сигурност може да бъде наречен „място на поквара”. Но какво е изненадващото и даващото повод да се коментира фактът, че имало много алкохол. При положение, че генералните спонсори са Jagermeister и Beck’s. Пък и какво от това. Спирит е за хора над 18 години или за по-малки, идващи с придружител. В кой век живеем, че онова, което се случва на Спирит да е заклеймено едва ли не като „табу”. Защото аз това виждам в тази статия – крайното възмущение на един човек, който едва ли не създава впечатление на монахиня, попаднала в реалността. Busta, 100 кила, Ъпсурт и не знам си кой с „вулгарния си речитатив” видите ли. You don’t say… Щях да се изненадам ако бяха пели ”за луната и звездите”. Не знам защо е толкова възмутително какви цинизми били използвали, при положение, че точно тези, изброени в статията изпълнители, в голяма степен дължат славата си именно на провокативна и груба реч. Като не ти харесва – не ходи там бе, момче. Нещо по-различно ли си очаквал предвид кои са хедлайнърите?

Ще ви представя другата следна точка. Спиритът може да бъде наречен и сборен пункт на усмихнати, весели, готини хора, готови да излязат от рамката на ежедневието и с пълни шепи да вземат от всичко, което най-големият български фестивал им предлага.

(И изобщо не го казвам, защото съм вманиачена по правенето на фестивали, това е една отделна причина за завист от моя страна.) България може "все да не е там", в Европа, но поне по отношение на фестивали се старае да догонва и смятам, че това също е нещо, което трябва да бъде оценено. Защото един фест не е само 3 дена музичка и танци. Един фест е и месеци къртовски труд, за който май никой никога нищо не казва и никой не го отчита като важен (освен хора като мен, които са се занимавали в материята, макар и на не толкова високо ниво). Един фестивал, както е упоменато в един от предните броеве на „НБП”, е също така работни места. Да не говорим за приходите за хотели и ресторанти.. (за което еднозначно говори фактът, че седмица преди събитието в Бургас нямаше нито един свободен хотел и това не е измислица, защото звъннах на всички до един. Тук е моментът за малко безплатна реклама на местенцето, на което ние пребивавахме 4 дена http://www.alo.bg/480464 )

В допълнение, макар и да бях на Спирит за едва втора година, видях толкова много различни хора събрани на едно място. Такива места винаги ме вдъхновяват страшно много, и вярвам, не само мен. Z-rock много правилно отбелязват под тази снимка: "Фестивалът събра представители на поне три поколения"

Например, запознах се и с една мацка, която беше там като доброволец. Миналата година пък имах времето да си поговоря с охраната, които ни разказаха как преди години са вадили хора от водата и подобни. Супер сладки бяха двойките, които бяха отишли заедно, защото момчетата винаги си пазеха момичетата и бяха готови да налитат на бой върху всеки, който смее да блъсне приятелката им. Момичетата, които бяха сами, също не се оставиха на произвола.

Най-много ми хареса една жена на видима възраст около 50, която беше дошла сама, вероятно на Korn, но така се раздаде на Chase and Status, че ми напълни душата. Макар да не знаеше парчетата, подскача и вика колкото мен (а това е доста).

Уви, всичко това са неща, които много малко медии коментират и всичко остава на повърхността със снимки на изпълнителите и на тълпата като множество, а не като хиляди индивидуалности.

Да, един фестивал не може да мине без принцески като Busta Rhymes, които си мислят, че могат да правят каквото си искат, да излизат с час закъснение и да разливат шампанско по техниката. Но защо никой не каза нищо за Chase and Status например, които взривиха публиката толкова, колкото самите Prodigy.

^ Това са те в Гластонбъри. Макар да нямаше изпълнения на живо, смея да твърдя, че при нас бяха още по-яки! И ни изненадаха с кавър на Rage against the machine – Killing in the name

All in all, съм крайно възмутена от вероятно единственото негативно мнение, публикувано в медията с такива размери. Защо е нужно да се пишат критики, за нещо, което има хиляди пъти повече позитивни от негативни страни?

Пък и трябва да признаем, че събития с подобен мащаб и концепция имат огромно влияние върху хората. Все пак на колко други места можете да се чувствате така:

Important disclaimer: Върху всички снимки с чуждо лого нямам никакви авторски права. Дължа ги на http://www.zrockbg.com/novini/40-te-naj-zapomnjashti-se-snimki-ot-spirit-of-burgas-2012-6281/