След победата на мъжкия волейболен отбор на ГПЧЕ „Ромен Ролан” на междуучилищното състезание Димитър Митев със страхотен ентусиазъм отговори на въпросите ми за статията в НБП. Ето как най-добрите в града се готвиха за мачовете, усетиха победата и какво си пожелаха след нея:
1. Как се чувствахте на полето, печелейки последната точка?
Последната точка беше най-дългата от всички. Очаквах я в три поредни разигравания, спечелени от МГ, но вярвах, че ще спечелим. Тя беше доста късметлийска, за това и не можах да разбера как изведнъж цялата публика се изсипа върху нас. Всичко се разви за секунди и едва когато видях и докоснах купата разбрах какво всъщност сме направили...
2. Очаквахте ли победата?
Победата ч очаквахме още след миналогодишната ни загуба. Тогава се надъхахме супер много и решихме тази година да сме на върха. Преди мача си личеше малко колебание и несигурност в победата, но духът на отбора и сплотеността ни помогнаха да настигнем в резултата и да го обърнем в наша полза.
3. От кога се подготвяте за това състезание? От кога тренирате в този състав на отбора?
Честно казано Христо и аз се подготвяхме още от осми клас (тогава за пръв път докоснах волейболна топка). Всеки ден в обедната почивка играехме в салона. След това в девети клас се събрахме и с останалата част от отбора и започнахме да си тренираме сами. Още тогава бяхме готови за състезание, но не ни заведоха. Миналата година, пък, срещнахме много силни съперници и отпаднахме рано, рано. И тази година след многобройни тренировки и контроли стигнахме до върха.
4. Колко победи имате на това междуучилищно?
На междуучилищното имаме 5 победи и само един загубен гейм. Но ако сметнем всички мачове, които сме играли (официални и контроли) сме с 15 поредни победи, без загуби.
5. Кой е треньорът ви? Може ли да се каже, че дължите голяма част от победата сина него?
Нашият треньор е Бистра Иванова, но да се каже „треньор” е малко неточно, по-скоро наставник. Разбира се сме благодарни за топките, които ни даде, за да тренираме и че ни заведе на състезанието, но ние нямахме обособени дни и часове за тренировка. Въпреки това ние оставахме след часовете и играехме в часовете на другите ученици, но също така често бяхме гонени, защото им пречехме. Благодарни сме и на господин Иванов, госпожа Христова и госпожа Касърова, които ни влязоха в положение и когато беше възможно ни оставяха да потренираме. Може би голямата заслуга за трудностите ни има ръководството на училището, от което зависи определянето на специални часове за тренировки. За това смятаме при предаване на купата да помолим г-жа Сотирова да ни бъдат отделени часове за тренировки.
6. Кои бяха най-сериозните ви противници?
Всеки противник кри собствен стил на игра и не бива да бъде подценяван, но може би най-голяма трудност ни беше ПМГ „Гео Милев”, защото отборът им се състои от доста добри спортисти. С тях открихме и закрихме турнира, като финалът беше изпълнен с много емоции и победата не беше толкова според физическите сили, а се дължеше на концентрацията и здравите нерви...
7. Кое е най-трудното, когато излезеш на полето?
Най-трудното на терена е да запазиш самообладание, да мислиш трезво и да преценяш всяка ситуация.
8. До колко нагласата на съотборниците ти влияе на твоята?
Нагласата за победа винаги помага. Когато след спечелена точка се съберем и извикаме дружно, това нахъсва всички и ако един от нас започне да пада духом всички му помагат да се завърне в играта и да даде най-доброто от себе си. Затова освен техника и височина се иска и дух.
9. А до колко е важна агитката на подобни мачове?
Хубаво е да има агитка (това все пак са хората, които оценяват и подкрепят направеното от теб), но на повечето мачове нямахме. Евала за последния, залата буквално изригна!
10. Искаш ли да се занимаваш професионално със спорт? А ще продължиш ли да се занимаваш с волейбол в свободното си време?
Да, разбира се, че искам да се занимавам професионално, но това е много трудно, тъй като съм доста нисък и реализацията ми би била доста тежка, дори невъзможна. За сега смятам да се задържа единствено на любителско ниво, но ако се появи алтернатива – готов съм.
11. Кое е влече във волейбола повече, отколкото другите спортове?
Честно казано – не знам. Пробвал съм и други спортове, но не се получаваше така добре както волейбола. А и този спорт като че ли не е толкова популярен. Всяко хлапе се впуска към футбола или баскетбола, а волейболът остава настрана. Голяма заслуга да започна да играя има Христо. Той първи ме зариби и започнахме двамата да си играем в осми клас и ето ни сега на върха в община Стара Загора...
12. Как мислиш ще се представите на областното?
До областното има доста време, то ще бъде чак април месец. Също така не познаваме противниците си, като цяло ще плуваме в непознати води. Но се надяваме и там да пожънем успехи. Разбира се, ако искаме победа трябва да тренираме двойно, даже тройно, затова ще се опитаме да за измолим подходящи условия, където да провеждаме тренировките си.
Материалът се намира на стр. 55 от брой 9 на вестник „Национална Бизнес Поща”. Уникалната снимка на отбора, която Бояннаправи в деня на победата е на първа страница!
Наоколо има доста хора, които нямаше с кого да празнуват Св. Валентин, права ли съм? Аз със сигурност не съм любовта на живота ви (или пък Дядо Коледа), но това не ми пречи да ви подаря този пост като нещо мънчико, от сърце.
Във вчерашния брой на в. Национална Бизнес Поща” излезе една малка част от интервюто, което направихме дружно с Живка Кехайова. В следващите (десетки) редове го има цялото. Постарали сме се да хванем няколко гледни точки, пък вие сигурно ще намерите себе си в част от тези изказвания.
1. Имате ли свое определение за любовта и вярвате ли във вечната, виждали ли сте я у близки, роднини, възрастни...
Кольо: Любовта е сложна материя и общо взето ми е твърде рано да давам дефиниция, затова ще прескоча. Дали съм виждал, ами виждал съм-стари хора на по 60 години и нагоре които оцеляват всеки ден без да се избият взаимно, предполагам това ще е любов.
Иван: За мен любовта е странното чувство каращо се да се чувстваш опиянен от нещо което никога не си виждал , но все пак го усещаш че е около теб и спасение от него няма ; чувството което те прави едновременно превъзбуден и от части задължен към този , към когото си се влюбил . Вечната любов, макар и бидейки само термин в книгите, съм я виждал на първо място в родителите ми и не чак толкова в моите връстници, имайки в предвид факта, че половината от тях дори не могат да дефинират думата.
Кристин: Любовта е най-прекрасното и същевременно чувството, което най-много наранява, но това е Великото, което осмисля живота ни – дава ни онова, за което сме мечтали – сигурност, доверие, подкрепа. Вярвам във вечната любов не защото ежедневието ни е изпълнено с книги и филми, свързани с негаснещата любов, а защото продължавам да я виждам всеки ден в лицето на хората, на които дължа всичко – моите родители.
Данаил: По принцип вярвам в любовта... За вечната не мога да кажа. Все пак съм само на 18... Въпреки това смятам, че тя може и да съществува виждайки толкова много щастливи млади и възрастни двойки всеки ден по улицата. Може би зависи от конкретния човек, начина на мислене и т.н. Аз лично виждам любовта около себе си всеки ден – имам прекрасна приятелка от вече близо 2 години и много я обичам, родителите ми, както и моите баби и дядовци могат да се похвалят с щастливи бракове. Въпреки, че не съм от много „духовните” хора мисля, че е хубаво, че въпреки всички ежедневни трудности и проблеми голяма част от нас успяват да съхранят любовта и да се обичат.
Яна: Любовта не е някакъв термин, за да дадем точно формулирано определение. Тя не се говори, а се чувства. И все пак бих я описала съвсем накратко – онова дълбоко и неизразимо чувство, което обхваща цялата същност на човек, правейки я способна да открива позитивното във всяко едно негативно нещо. А колкото до вечната любов – вярвам в нея. Обзема ме радост, когато видя възрастни хора да вървят по улицата ръка за ръка, а и всичките ми роднини имат успешни бракове, съпроводени с щастие и любов.
Танита: Преди време бях чела някъде как малките деца определят любовта и най-много ми се запечата в съзнанието това на едно 7 годишно дете, което каза, че за него любовта е "когато мама прави кафе на татко и преди това го опитва дали е хубаво или много горещо и усмивката на баща му, когато го получи”... За мен любовта е, когато имаш човек, който те кара да се чувстваш пълноценно и страхотно само с присъствието си, човек, на когото можеш да се довериш, на когото можеш да се обадиш без причина, човек, който връща усмивката на лицето ти. Любовта е погледът на човек, поглед в очи пълни със страст, спокойствия и реалност, очи пълни с него, което сякаш у теб липсва и именно този поглед ти го дава. Вечната любов? хмм може би зависи от хората. Понякога тя прераства в неизмеримо доверие и човекът до теб се превръща в приятел, без когото не можеш. Аз смятам, че страстта е тази, която определя едни взаимоотношения дали ще са приятелство или любов. И да, защото да не съществува - ако вярваме, че я има ще я търсим и борим за нея, ако ли не - просто ще съществуваме, няма да живеем.
2. Срещали ли сте Я или нейно фалшиво копие?
Кольо: Засега не съм я срещнал, но както казах рано ми е още, така че имам надежди да дойде :)
Иван: Любовта не може да бъде срещната от днес за утре. Тя се постига с натрупване на времето, с опознаването на човек, неговите качества и разбирания. Любов не може да бъде намерена на сила, или поне истинската и форма. Много често му се случва на човек да намери фалшивото и копие, както е ставало много пъти и с мен. Истинската любов се появява рядко в живота и човек трябва да действа на момента , иначе би било пагубно . Аз лично съм имал късмета да се сблъскам и с двете и лица .. но истинска или фалшива .. Важното е да бъде споделена.
Кристин: Срещала съм и истинската и фалшивото й копие. Не бива човек да се отчайва, а напротив – да се мотивира и да продължи да търси докато не намери желаното и мечтаното, колкото и да е трудно, защото, за да достигнеш щастието, понякога трябва да си егоистичен, да нарушаваш правила, да падаш, да ставаш, дори да нараняваш. Но е важно да знаеш, че щастието не се крие в задоволяване на поредния каприз, в поредното завоевание. Щастието е в очите на онзи, за когото си сто пъти по-готов да даваш, отколкото да вземаш.
Данаил: Не разполагам с огромен опит, както вече споменах. Мога съвсем спокойно да твърдя, че в момента се чувствам изключително щастлив с момичето до мен. Дали това е ТЯ, само времето ще покаже. Не искам да правя планове, а да си изживея щастието. Колкото до „фалшивото копие на любовта” – такова нещо няма. Има само хора с различни интереси и приоритети.
Яна: Мисля, че много малко хора знаят разликата между истинската любов и нейното ‘фалшиво копие’ и то тези, които са изпитали и двете. Аз гордо смея да твърдя, че съм срещнала истинската любов и здраво съм я омотала с въже, стремейки се да не избяга. Само мога да пожелая на всеки да изпита това прекрасно чувство.
Танита: Да, мога да твърдя, че съм я срещала. Няма нищо общо с латиноамериканските сериали или турските "сапунки". Тя е също толкова красива както е в онези детски приказки, който мама ни е чела за лека нощ. Е, да не винаги е принц, и не винаги е на бял кон - но все пак трябва да има и нещо реално. Любовта е красива, тя те кара да си усмихнат без причина, да се радваш на слънцето, на цветята или просто на това, че някой ти е направил място в автобуса. Любовта държи онзи трепет у човек, да имам предвид пеперудите, трепването под лъжичката и други такива, трепет, който се засилва при вида, прегръдката и целувката с любимия.
3. Имате ли двойка - идеал от филми, литература, картини?
Кольо: Двойка идеал няма по простата причина, че живота не е като по филмите и винаги има ръбчета за изглаждане и точно това дава смисъл на нещата
Иван: Първата идеална двойка която ми идва на първо четене, колкото и старомодно да звучи, са героите на Шекспир - Ромео и Жулиета . Макар и силната конкуренция на извлечените от холивудските продукции двойки, те не могат дори да стапят на една писта с едновремешната чиста представа за любов. Не само споделена, но и идеята, че трябва куп изпитания да бъдат преминати за нейното осъществяване е факта, който прави тази двойка не само неповторима, но и пример за сравняване с много други съвременни влюбени . :)
Кристин: Имах от реалния живот, но за съжаление вече не са заедно.
Данаил: Според мен е пълна глупост да се стремим към любов като по филмите. В реалния живот нещата изглеждат много по-различно. Нито филми, нито книги, нито картини могат да пресъздадат отношенията между двама души. Така че – не нямам подобни идеали, защото това си е моят живот и ще го живея според моите виждания и идеи, а няма да се стремя да бъда някой друг.
Яна: И да, и не, а може би по-скоро второто. Филмите и литературата ни карат да изградим идеал на съвършената любов – как принцът на бял кон ще спаси своята принцеса от лапите на звяра, как ще бъдат споделени всички тайни на фона на потъващия кораб, как Целувката ще спаси цялото кралство от забвение. И като споменах потъващ кораб – нима никой не е завиждал за така чистата и споделена любов между Роуз и Джак? Но всеки е различен от останалите чрез своето мислене, своите действия и желания. И именно наличието на идентичност в персонажите от всички сфери ни кара да ги харесваме и пречи за изграждането на двойка – идеал, защото има нещо, което е много по-силно от идеалът – уникалността.
Танита: Никога не се бях замисляла дали имам някакъв идеал за двойка. Веднага се сещам за трагедията на Ромео и Жулиета, както и за Марк Антонии и Клеопатра и Анджелина и Брат Пит. Повтаряни и разигравани до толкова много, че човек би се замислил дори дали тяхната любов не се е превърнала в реклама и средство за търговия на сувенири, отколкото да е запазила магичното и тайнственото на тази магия - любовта.
4. Кой е за вас най-романтичният жест?
Кольо: Сложен въпрос към крайно неромантичен човек... Всъщност не знам кой е най-романтичният жест, по-скоро знам, че лиготиите от американските филми с цветя бонбони и прочее сладникави истории не са реални.
Иван: Лично за мен най-романтичният жест е взаимстван от така наречената ‘старомодна романтика’. Подарък от рода на цвете, във всички случаи огромен букет от червени рози, е задължителен. За по младите двойки подобен подарък би бил перфектно подкрепен с кутия бонбони, а за по възрастните ‘влюбени’ бутилка скъпо и качествено червено вино, която да бъде употребена на някое просторна веранда под открито небе със спираща дъха гледка.
Ако това ви се струва твърде старателно и изискващо куп усилия... нека поне не се забравя че какъвто и да е подаръка .. той трябва да е от сърце и да е предназначен за някои които е наистина ценен и които го заслужава.
Кристин: Романтичен е всеки жест, направен от сърце, но няма нищо по-хубаво от огромен букет с червени рози, поднесен по нетрадиционен начин и останалото време прекарано с любимия човек, забравяйки за всичко. Но всеки ден можем да го направим специален, стига да напомняме на любимия човек, че е единствен и незаменим, независимо че не е 14 февруари.
Данаил: Хммм... Не мога да кажа, че съм най-големият романтик, но въпреки това романтиката не ми е чак толкова непозната. Обичам да правя мили жестове на приятелката си. Държа да отбележа, че за мен мил жест не означава само материален подарък. Един среднощен разговор или SMS би могъл да означава много повече от поредния подарък. Аз лично обичам да правя подобни мили жестове, та дори и глупости за любимия човек. Например в края на декември в най-голямата виелица съм ходил до дома на Яна в 3 през нощта просто, за да и покажа, че държа на нея и че я обичам. Да, любовта ни кара да правим и глупости. Не мога да кажа кой е НАЙ-РОМАНТИЧНИЯТ жест, но има много начини, чрез които можем да изразим обичта си. Също така не мога да се оплача и от липса на мили жестове и подаръци от нейна страна. Така че ако двама души се обичат те ще намерят начин да го покажат. Всеки обича да бъде изненадван и обичан, нали?
Яна: Този въпрос според мен е прекалено общ, защото всеки има различна представа за романтика. И все пак, въпреки комерсиалността си, обсипаното легло с розови листенца и хилядите запалени свещи в тъмна стая води класациите за романтичност. Моят фаворит е вечерята на свещи в уютна и приятна обстановка, но както казах – всеки има право на свой собствен списък за най-романтичните жестове и надявам се намерите човек, заради който да ги зачертаете като изпълнени.
Танита: Всяко момиче обича големите изненади и подаръци. Повечето дори са на максимата "колкото по-голямо, по-скъпо и по-червено, значи толкова повече ме обича". Не мисля, че е така, един малък жест в един най-обикновен ден е много по-хубав и запомнящ се. Да ти подари една роза просто така, защото се е сетил за теб докато минава покрай магазина, да ти каже, че си хубава и те обича, когато те вижда, че ти е зле, всеки те дразни и мислиш, че приличаш на "кошница" в главата - това е много по-хубаво от онези огромни плюшени играчки, сувенири и какво ли още не.
Замислих се какво бих отговорила аз и стигнах до извода, че нямам отговор на въпрос 1. и 2.. Относно 3. ми се ще да ви разкажа на кратко съдържанието на „Ромео и Жулиета”, защото доста често ги получавам като отговор щом се отнася до двойка-идеал. Пича и мацката са на по 15 (горе-долу). Той е влюбен първо в една, която не може да е с него, той е в депресия и май има планове да се самоубие. После случайно среща Жулиета на една вечерника и БАМ решава, че е влюбен в нея. Не че казват на някого, че се обичат, обаче много страдат. Обещават си да се оженят, обаче са убедени, че техните няма да го позволят за това (след известни перипетии) и двамата се самоубиват. Точка.
Колкото до най-романтичния жест, искам да изкопаят тунел до стаята ми!
Тъй като Шекспир стана център на разговорите ми в Skype не само с интервюираните, но и с други, които знаеха с какво се занимавам онази вечер, реших да постна един brain-storming във Facebook.
Едно много бързо проучване: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват" - Уилям Шекспир ВАШЕТО МНЕНИЕ?
Thursday at 23:05
Кольо: Живот си живея... как мислиш дали е прав? Стягайте се и питайте отшелниците как я карат... не се мре да знаеш :)
Александър: Страдат влюбените, останалите просто си живеят. ;]
Иван: Бих казал: „Бленуват само влюбените, останалите просто си гледат интереса.”
Теодор: Абе все ще се прецакаш. То ни така, ни иначе!
Боян: Пример: В момента няма нищо по-важно за мен от това да започна и завърша успешно образованието си в Германия. Чувствам се добре, напрегнат, вдъхновен, искащ, както бих се чувствал в една връзка, следователно не е задължително да съм влюбен в някого, за да живея. Което не изключва факта, че това е страхотно изживяване, когато е споделено, просто не е единственото, заради което живее човек.
Калоян:Живеят онези, които знаят кои са, какво искат и как да го постигнат. Ако искат и никога да не се влюбват.... Иначе никаква файда няма да си влюбен и да си загубен......
Милен: Като цяло мисля, че е вярно, защото има хора, на който им е добре и без любов унесени са в други занимания, но идва момента, в който каквото и да правиш не може да не мислиш за това и започва да те глозга и няма мърдане така сме устроени колкото и странични занимания да имаш рано или късно започваш да търсиш любовта.
Кристин: Любимият ми цитат! ♥ А всъщност не е ли така? Живееш за любимия човек, виждаш пламъка в очите му/й, защото именно този пламък дава смисъл на всичко, стараеш се да дадеш всичко, от което има нужда. После следва горчивата болка, започват мислиот сорта "ще дойде нещо хубаво, всяко зло за добро" и продължаваш да живееш търсейки новото, мотивиран да намериш Доброто, което споменах по-горе.
Дани: Любов винаги има. дори и не за тази, за която всеки се сеща в първоначалния момент. до някаква степен всеки е влюбен. Дали в друг човек, дали и в нещо, което не е живо-изкуство, музика или каквото и да е. не живеят само тези, които не чувстват нищо... те просто си виреят.
Завършвам този пост с изказването на Румен: „За да се разсъждава над този така прекрасен цитат е нужно да се подходи малко по новаторски. Взимаме най-напред личността сътворила го. В голяма част от живота си г-н Шекспир е бил част от светския живот на тогавашна Англия (Лондон) и катотакъв е бил малко или много алкохолик. (Поне според историците.) И това разбира се не е никак странно, защото всички велики хора са били или ненормални или алкохолици или и двете :D Че да се върнем на темата - за да се стигне до ясен извод какво е искал да каже човека трябва да се поставим на негово място, а именно да се употреби известно количество алкохол и всичко ще ни стане ясно като бял ден.”
Абе... празнувайте Трифон Зарезан следващата година, доста по-яко е и предизвиква доста по-малко размисли!
П. П: Все пак си мисля, че не само singlesще ми прочетат поста, за това следващото видео е за онези, които са влюбени: thekeytotherelationshipandhowtomakeitwork. Поуката е важна ;)
Продължавайки разсъждението си от статуса ми във facebook (Винаги съм знаела, че ме смятат за говедо, но откакто се занимавам с тва преброяване, сериозно се чувствам като такова...), мисля, че се чувствам така поради една основна причина... Вместо да ме преброявате, искате ли да ме жигосате, че да знаете от коя ферма съм?!?!?!
Все пак, поглеждайки положително на цялото тва нещо може да се каже, че тези така интересни и разнообразни въпроси провокираха създаването на нервни връзки в главния ми мозък, изразяващи се в това, че си зададох няколко въпроси и си направих няколко кратки разсъждения.
Има ли кухня в жилището?
*Площта на кухненският бокс трябва да е по-малка от 4 кв.м.
1. Да, отделна кухня – площ (кв. м)
2. Да, отделен кухненски бокс – площ (кв. м)
3. Няма
Ехе... „КУХНЯ” човек... звучи някак си... голямо.
Електрифицирано ли е жилището?
1. Да
2. Не
Еми не брат, зареждам си лаптопа на слънчеви батерии и в тъмното випопълвам преброителната бланка!
Битова осигуреност на домакинството
1. Телевизор
2. Ефирна (вътрешна или външна антена)
2a. Кабелна телевизия
3. Сателитна антена
4. Аудио и/или видеоуредба
5. Телефон, вкл. мобилен
6. Компютър
7. Достъп до интернет
8. Готварска печка
9. Хладилник и/или фризер
10. Автоматична пералня
11. Съдомиялна машина
12. Климатик
13. Лека кола/минибус
14. Вила, къща за почивка
15. Гараж (гаражна клетка)
Тиквайки почти всички кутийки за първи път в живота си се чувствамзаможна..
Запишете броя на лицата, които временно пребивават вжилището
Мимс: Пиша себе си в тая графа, щото ще се махам!
Мама: Ама сега живееш тук.
Тати: Реално всички сме временно на тая земя...
Мимс: Пиша 6?
Грамотен ли сте? (можете ли да четете и пишете)
1. Да
2. Не
3. Дете до 8 г. вкл.
НЕ! (и тва „не” не знам даже как се пише)
Работили ли сте поне един час през периода 24-30 януари 2011 г.срещу заплащане в пари, натура или друг доход?
В натура? Youserious?
Вашето фактическо семейно положение е:
1. Не в брак (не в съжителство)
2. В брак
3. В съжителство без брак
И все пак наличието на гадже брои ли се като съжителство без брак?
Източници на средства за съществуване
А за живот?
Източници на средства за съществуване
1. Основна работа
2. Допълнителна работа
3. Доход от домашно селско стопанство
4. Обезщетение за безработен
5. Доходи от пенсии
6. Доходи от социално подпомагане
7. Семейни помощи и обезщетения
8. Стипендии
9. Доходи от собственост (рента, дивиденти и др.)
10. Доходи от спестявания, застраховки, хазарт и др.
11. Издръжка от работещо лице в страната
12. Издръжка от неработещо лице в страната
13. Издръжка от безработно лице в страната
14. Издръжка от лице в чужбина
В моменти като този пък се чувствам бедна
Вашият уникален преброителен номер е...
Чувствате ли се уникални?
П.п: Не че им викаме, те просто обичат да им говорят с големи букви
