На междуучилищното имаме 5 победи и само един загубен гейм - интервюто на Митака след победата

След победата на мъжкия волейболен отбор на ГПЧЕ „Ромен Ролан” на междуучилищното състезание Димитър Митев със страхотен ентусиазъм отговори на въпросите ми за статията в НБП. Ето как най-добрите в града се готвиха за мачовете, усетиха победата и какво си пожелаха след нея:

1. Как се чувствахте на полето, печелейки последната точка?

Последната точка беше най-дългата от всички. Очаквах я в три поредни разигравания, спечелени от МГ, но вярвах, че ще спечелим. Тя беше доста късметлийска, за това и не можах да разбера как изведнъж цялата публика се изсипа върху нас. Всичко се разви за секунди и едва когато видях и докоснах купата разбрах какво всъщност сме направили...

2. Очаквахте ли победата?

Победата ч очаквахме още след миналогодишната ни загуба. Тогава се надъхахме супер много и решихме тази година да сме на върха. Преди мача си личеше малко колебание и несигурност в победата, но духът на отбора и сплотеността ни помогнаха да настигнем в резултата и да го обърнем в наша полза.

3. От кога се подготвяте за това състезание? От кога тренирате в този състав на отбора?

Честно казано Христо и аз се подготвяхме още от осми клас (тогава за пръв път докоснах волейболна топка). Всеки ден в обедната почивка играехме в салона. След това в девети клас се събрахме и с останалата част от отбора и започнахме да си тренираме сами. Още тогава бяхме готови за състезание, но не ни заведоха. Миналата година, пък, срещнахме много силни съперници и отпаднахме рано, рано. И тази година след многобройни тренировки и контроли стигнахме до върха.

4. Колко победи имате на това междуучилищно?

На междуучилищното имаме 5 победи и само един загубен гейм. Но ако сметнем всички мачове, които сме играли (официални и контроли) сме с 15 поредни победи, без загуби.

5. Кой е треньорът ви? Може ли да се каже, че дължите голяма част от победата си на него?

Нашият треньор е Бистра Иванова, но да се каже „треньор” е малко неточно, по-скоро наставник. Разбира се сме благодарни за топките, които ни даде, за да тренираме и че ни заведе на състезанието, но ние нямахме обособени дни и часове за тренировка. Въпреки това ние оставахме след часовете и играехме в часовете на другите ученици, но също така често бяхме гонени, защото им пречехме. Благодарни сме и на господин Иванов, госпожа Христова и госпожа Касърова, които ни влязоха в положение и когато беше възможно ни оставяха да потренираме. Може би голямата заслуга за трудностите ни има ръководството на училището, от което зависи определянето на специални часове за тренировки. За това смятаме при предаване на купата да помолим г-жа Сотирова да ни бъдат отделени часове за тренировки.

6. Кои бяха най-сериозните ви противници?

Всеки противник кри собствен стил на игра и не бива да бъде подценяван, но може би най-голяма трудност ни беше ПМГ „Гео Милев”, защото отборът им се състои от доста добри спортисти. С тях открихме и закрихме турнира, като финалът беше изпълнен с много емоции и победата не беше толкова според физическите сили, а се дължеше на концентрацията и здравите нерви...

7. Кое е най-трудното, когато излезеш на полето?

Най-трудното на терена е да запазиш самообладание, да мислиш трезво и да преценяш всяка ситуация.

8. До колко нагласата на съотборниците ти влияе на твоята?

Нагласата за победа винаги помага. Когато след спечелена точка се съберем и извикаме дружно, това нахъсва всички и ако един от нас започне да пада духом всички му помагат да се завърне в играта и да даде най-доброто от себе си. Затова освен техника и височина се иска и дух.

9. А до колко е важна агитката на подобни мачове?

Хубаво е да има агитка (това все пак са хората, които оценяват и подкрепят направеното от теб), но на повечето мачове нямахме. Евала за последния, залата буквално изригна!

10. Искаш ли да се занимаваш професионално със спорт? А ще продължиш ли да се занимаваш с волейбол в свободното си време?

Да, разбира се, че искам да се занимавам професионално, но това е много трудно, тъй като съм доста нисък и реализацията ми би била доста тежка, дори невъзможна. За сега смятам да се задържа единствено на любителско ниво, но ако се появи алтернатива – готов съм.

11. Кое е влече във волейбола повече, отколкото другите спортове?

Честно казано – не знам. Пробвал съм и други спортове, но не се получаваше така добре както волейбола. А и този спорт като че ли не е толкова популярен. Всяко хлапе се впуска към футбола или баскетбола, а волейболът остава настрана. Голяма заслуга да започна да играя има Христо. Той първи ме зариби и започнахме двамата да си играем в осми клас и ето ни сега на върха в община Стара Загора...

12. Как мислиш ще се представите на областното?

До областното има доста време, то ще бъде чак април месец. Също така не познаваме противниците си, като цяло ще плуваме в непознати води. Но се надяваме и там да пожънем успехи. Разбира се, ако искаме победа трябва да тренираме двойно, даже тройно, затова ще се опитаме да за измолим подходящи условия, където да провеждаме тренировките си.

Материалът се намира на стр. 55 от брой 9 на вестник „Национална Бизнес Поща”. Уникалната снимка на отбора, която Боян направи в деня на победата е на първа страница!

Опиши твоите 20 години с три думи. - Тридуминестигатдагиопишат, бурни, кратки!

Стояхме в новото заведение до редакцията на вестник „Национална Бизнес Поща” и пихме кафе с Румен и Живка. Така де, те пиха някви неща, аз ядох пилешка супа. Живка сподели, че следващият брой на вестника ще е за 20тата годишнина и аз направих онзи мил поглед казващ „me wanna be in it plsss”. След 2 минути имах тема и трябваше да действам.

Намирам връстници на вестника, задавам им няколко въпроса и създавам едно готино блиц-интервю. Оказа се, че да намериш хора ’91 не е така леко, но ми се получи.

По-долу е оригиналът - 14 262 знака. В броя е поместена само съкратената до 6000 знака версия.

Кой ти ти?

Краси: Казвам се Красимир Георгиев и в момента уча в университета Есекс, Англия. Преди свирех на китара и пишех разкази но напоследък се занимавам със страхотното хоби да си пиша курсовите работи.

Евгения: Казвам се Евгения Борисова и съм студентка в Пловдивския университет. Уча Славянска филология (никак не е скучно, въпреки, че така звучи хаха)

Антон: Привет! Казвам се Антон Славов, но всички познати, непознати, приятели и неприятели ме наричат Рошко. Уча студент първа година в ПУ "Паисий Хилендарски" със специалност "Славянска филология с чешки език". Защото не мога да измисля нищо интересно и оригинално за себе си ще се опитам да сумирам интересите си, които не са особено малко. Китарист и вокалист на старозагорската metalcore/thrash metal банда "Armada", обичам меденки, котки, да спя до късно, лилаво, trance музика, качествено уиски, Пепси и китайска храна. Не обичам жирафи, кучета и гъби.
Жулиета: Жулиета Тихомирова Лечева от гр. Гълъбово, където и завърших „2ро Основно Училище Христо Ботев“, а след това и „Професионална Гимназия по Електроника Джон Атанасов“ със специалност Компютърна техника и технологии. А сега съм студентка в University College Northern Denmark ( Олборг, Дания). 

Георги: Казвам се Георги Георгиев, за по-кратко - Жоро и се занимавам с доста различни дейности но най-вече LARP и Crafting . За съжаление в момента не работя и не уча никъде, но се надявам скоро и на двете!

Еница: Казвам се Еница Коева, завършила съм музикалното училище в Пловдив със специалност арфа, а сега следвам полиграфия в Технически университет София – филиал Пловдив. Освен това се занимавам с ларп и исторически възстановки.

За какво стигат 20 години?

Краси: Общо взето за нищо, но пък имаме достатъчно години напред, за да ни стигнат.

Евгения: 20 години стигат да се научиш на неща, на които само живота може да те научи. Да се влюбиш.. доста :D Да се запознаеш с хора, които ще останат в живота ти завинаги и такива които ще ти забият нож в гърба само защото завиждат.. Също така за да разбереш, че живота не винаги е толкова розов, но в повечето пъти на тези години е :)

Антон: Предполага се, че това е един дълъг период от време. Уви, в последствие човек осъзнава, че не е точно така. Може би стигат за това човек да осъзнае колко бързо лети времето и как трябва в следващите 20 да си направи по-добра сметка за поставените цели. Оптимистично? Да!

Жулиета: 20 години стигат за много учене, купони, запознанства, приятни изживявания, сбъдване на мечти и всичко, което искаш да постигнеш.  

Георги: Зависи как се използват тези 20 години! За 20 години държавата ни е все така мизерна и кората все така бедни! За 20 години света постигна страшно много, най-вече в технологичен и медицински аспект.

Еница: Все още не съм живяла толкова, че да знам =P

А какво ти се искаше да направиш в тези 20 и не успя?

Краси: Ферарито още ме чака в магазина, за друго не се сещам в момента обикновено си поставям краткосрочни цели.

Евгения: Искаше ми се да обиколя света с приятели, но не се получи. Криза е хахаха
Антон: Да стана световноизвестен. Свят пази се, нямам намерени да се отказвам!

Жулиета: Винаги съм постигала целите си, но винаги съм искала да скоча с бънджи или с парашут.... но все още събирам смелост за да направя поне едното. :) 
Георги: Всеки ден искам да направя нещо но не успявам ! Списъкът е сигурно безкраен, но така и не успях да скоча с бънджи и парашут.

Еница: През 19-те години, през които съм живяла, всичко, което съм си поставяла за цел, съм го постигала :)

Ако трябва да определиш миналите 20 години с кои 3 думи ще го направиш?

Краси: Трудни, Приятни, и най–вече: къси.

Евгения: Незабравимо весели мигове...

Антон: Тридуминестигатдагиопиша, бурни, кратки

Жулиета: Тези години бяха много емоционални, луди и разбира се незабравими.

Георги: Трудно е човек да определи 20 години от живота си... а и с 3 думи .
Но като се има в предвид това, на което съм ставал свидетел за тези 20 години - страхотни, ужасяващи и странни!

Еница: Самоусъвършенстване, забавление и учене ^^

Кой е най-яркият ти спомен за изминалите 20 години?

Краси: Имаше доста ярки моменти през тези години, но най–яркият от тези е когато се влюбих за пръв път в едно прекрасно момиче.

Евгения: Определено идването в университета! Срещнах прекрасни хора, в тяхно лице много добри и верни приятели и компания по чашка :D
Антон: Основаването на групата, с която свирим.

Жулиета: Мигът, в който се сбъдна 1 моя мечта – нещо, което ще помня цял живот. Усещането е неописуемо и дано всеки го изпита поне веднъж.

Георги: Най-ярко си спомням навечерието на 2000-ната Нова Година! Новото хилядолетие, хората си мислеха че всичко ще стане по-хубаво и леко...

Еница: 1-ви април 2006, когато всичко беше пролетно и прекрасно, а първата ми любов ме удари по главата xD

Как виждаше себе си на 20, когато беше на 10? Има ли прилика с настоящето?

Краси: Като бях малък винаги си представях, че ще съм супермен, прилика няма освен суперсилата ми да пека палачинки.

Евгения: Когато бях на 10 мечтаех да съм журналистка и да имам свое списание или вестник... Така, че не хаха
Антон: Страшна картинка, хаха! Виждах се като певец - полицай, щастливо оженен за любовта си от детската градина. Коментар – излишен.

Жулиета: Когато бях на 10г. много исках да стана дизайнерка и си представях, че вече на 20 год. ще имам своя марка дрехи. Но сега искам да стана програмистка и мечтите ми преди и сега са се променили изключително много.  

Георги: Абсолютно никаква! Само като си спомня... Когато бях малко хлапе и как съм гледал високо нагоре момчетата и момичетата, със замечтан поглед исках и аз да съм като тях! Исках да съм голям, силен, умен и какво ли още не! Разбрах обаче, че за това ще ми трябват поне още 50 години, а не 20.

Еница: Виждаше ми се ужасяващо далече, а сега ми се вижда твърде скоро. Има доста голяма прилика, само че тогава смятах, че ще се занимавам цял живот с музика.

Чувстваш ли се пораснал или си още дете?

Краси: Определено пораснах. Макар и част от мен все още да е останала дете, сега се чувствам много по отговорен за своя живот и успех.

Евгения: С мен се случиха много неща, за които бях малка. Преживях неща, които ме накараха да порасна по-рано от колкото трябваше. Но все пак.. всеки е дете понякога :)
Антон: Повече като вдетинен пораснал човек.

Жулиета: Определено все още детето в мен надделява, но понякога се чувствам и доста пораснала.

Георги: Естествено, че се чувствам порастнал! Погледа ми върху света и самото ми мислене се промениха много, но във всеки от нас винаги ще остане по едно дете.

Еница: Душевно съм на 8!

Как си представяш 21-та година? А следващите 20?

Краси: В предвид, че 2012 наближава не мисля, че ще имам късмета да живея толкова дълго. Шегата на страна, моите лични надежди са, че за това време ще мога да си намеря работа и осигуря дом, пък за другото ще видим.

Евгения: 21-та година си представям много сериозна и трудна. А следващите 20 още по-трудни, но и страшно значими и щастливи :)

Антон: Надявам се да бъде успешна с всяко едно от начинанията, които съм решил да подема. Следващите 20? Лесно, щастливо оженен за любовта си от детската градина, известен певец и полицай.

Жулиета: На 21 години и след още 20 си се представям все така усмихната, както винаги оптимистично настроена, но с разликата, че може би ще имам семейство и хубава кариера (или поне на това се надявам). :) 
Георги: Незнайно защо имам лош опит с дългото планиране ! Поради тази причина не смея да мисля за неща по-далечни от седмица напред, но се надявам всичко, за което мечтая да стане реалност!

Еница: Ще мога да пия алкохол навсякъде по света легално! ^^ Иначе не много по-различно от сега. Надявам се, с много пътувания, приключения и откриване на нови, яки неща ( :

Би ли отделил следващите 20 години на това, да се занимаваш с журналистика?

Краси: Определено не не че не харесвам професията, просто това не е страстта ми.

Евгения: Хах. Както написах малко по-нагоре това ми е мечта от както бях на 10.. Така че да, с голямо удоволствие :)
Антон: - Би ми било страшно интересно, но това не е работа за всеки. Не бих се справил успешно, защото често езикът ми се заплита като говоря, а мисловната ми дейност протича малко по-бавно, отколкото всъщност искам, за да мога да се занимавам с тази нелека професия.

Жулиета: Бих отделила и повече време да се занимавам с журналистика. Запознаваш се с много и най – различни личности. А и за да се занимаваш с журналистика трябва да си и добър писател, а това е предизвикателство. Все пак читателите не трябва да се отегчават още на 1я прочетен ред.

Георги: Мисля, че не, журналистиката ми е леко непонятна среда!

Еница: Не!

Какво е най-важното нещо според теб, което трябва да бъде една медия, за да съществува поне още 20 години в модерния свят?

Краси: Не разбирам много от пазарна икономика, но според мен една медия трябва да е или практична или атрактивна, а най–преуспелите са тези, които комбинират и двете.

Антон: Източник на реална информация, защото на никого не е тайна жестоката цензура, която се налага сред тях и манипулацията на новините.

Жулиета: Е на 1во място да е модерна :D ахаха, да е малко по цветно, за да привличат вниманието на по - младите като за начало, да е винаги в крак с промените, да има най – вече интересни статии, които да привличат все повече и повече читатели. 
Информация за какво се случва около тях и света, какво е положението с образованието може би, къде могат да учат това, което искат (малко по–подробна информация, понякога много трудно се намира). И може би и информация за големи партита, където могат да разпуснат през почивните дни. ;) 

Георги: Истината се цени най-много! Когато фактите не се изкривяват и преиначават тогава хората ценят медиите, и може би трябва да се стремят първи да излагат събитията...

Еница: Хахахаха, за жалост зависима. Sad but true =/

Какво е нещото, което медиите трябва да дават на младите хора?

Краси: Това, което лично аз бих желал от една медия е информация за събития, от които бих се поучил, а не тривиалните клюки, с които повечето медии се стремят да привлекат внимание.

Евгения: Трябва да се обхождат теми, засягащи всяко поколение и да е направено със стил. За да се привлече максимално внимание е нужна оригиналност и много упоритост. Също така, да се взимат интервюта с хора минаващи по централните улици - така те ще купуват вестниците, също така и техните близки и приятели, за да четат статиите и интервютата
Антон: Повече глас.

Георги: Информация... какво повече би искал един млад човек от медиите!

Еница: Мм, повече интелектуални теми, а не евтини клюки и съшити с бели конци, уж сензационни истории.

Ако можеше да интервюираш една известна личност коя би била тя и защо?

Краси: Има много хора в историята, с които бих говорил, но нямам специфичен въпрос за нито един от тях.

Евгения: Бих избрала Асен Блатечки. Харесва ми като човек и начин на мислене. Умен и

красив човек.

Антон: - Елвис Пресли, а си имам и две причини. Той е "Кралят на рока", а и за да мога да го интервюирам значи ще е пак сред живите!

Жулиета: Сигурно някой политик – винаги всичко обещават, а нищо не изпълняват. Бих искала да разбера каква е причината за да е така и защо в България сме в такова лошо положение. 

Георги: Винаги съм искал да се срещна с баба Ванга! Да разбера как живее и какво обича.

Еница: Том Арая, защото много искам да разбера как вижда религията и най-вече как съвместява идеологията на християнството с идеологията, заложена в песните на Слейър, която е по-близка до вижданията на Ницше - порицава робския морал и издига силната воля като ценност.

Ако можеш да напишеш статия в „Бизнес Поща” за какво щеше да се говори в нея?

Краси: Определено бих говорил публично, ако знаех, че думите ми ще бъдат чути и биха променили нещо, за момента не мисля, че това е възможно в България.

Евгения: За проблемите между децата и родителите. Тази тема засяга всеки и според мен, моето виждане е по-специално :)
Антон: Бих говорил как на изкуството в страната, най-вече музиката, не се обръща никакво внимание. А творчеството е невероятно богатство и трябва да се подкрепя и поощрява! · - Определено статия за българските банди. Първата ми статия би била дори ревю на предстоящия албум на заралиите "No Recharge"! ♥

Жулиета: Най–вероятно ще е за новото поколение – всички са толкова заплеснати по нашите „фолк диви“ и са им идолки, а това е много лошо..., а друго е, че поколенията с всяка изминала година затъпяват все повече и повече. А това е наистина много жалко... Георги: Едва ли щях да напиша нещо интересно, което да не е било чепкано и дъвкано хиляди пъти преди това...

Еница: По заглавието на изданието съдя, че едва ли мога да напиша нещо, което да съответства на тематиката на изданието.

Какво би препоръчал на създателите на вестника?

Краси: Да продължават с добрата работа и да не спират да поднасят на читателите това, което ги прави преуспяваща медия всички тези години.

Евгения: Ами мисля, че вече препоръчах :)

Антон: Добавете още страници ♥!

Жулиета: Да продължават все в същия дух с издаването на вестника.  

Георги: Мисля, че няма какво да им препоръчам! Щом 20 години този вестник е един от най-продаваните... мисля че всички препоръки са излишни.

Еница: Ъм, никога не съм го чела и нямам представа.

Ако можеш да ги попиташ нещо какво би било то?

Евгения: Бих искала да попитам защо не промените дизайна на 1-ва страница?

Антон: Какво ще се случи, ако Пинокио каже - "Сега носът ми ще порасне?"... Все още търся отговора.

Георги: Как се виждат след 20 години?

и два въпроса offtopic:

Какво ще получиш за рождения си ден?

Краси: Торта, подаръци и добра компания, какво повече му трябва на човек?

Евгения: За рождения си ден най-вероятно ще получа някоя книга. Обичам да чета :)
Антон: Трябва да попитам мама и тате... Не казват!

Жулиета: Е, имам още няколко месеца и не все още не мисля за рождения си ден.

Георги: Ами... нямам си никаква представа но дано да е нещо хубаво.

Еница: Хммм, не знам, предпочитам изненадите ^^

Кои са любимите ти песен, филм, книга... от 1991?

Антон: Аз съм меломан, така че ще отговоря с песничка. Ах, колко мрачен и страховит ще прозвуча, тъй като съм фен на "тежката музика" - Overkill - Soulitude.

Жулиета: Песни: Michael Jackson – Black or white; Bryan Adams – Everything I do I do it for you

Еница: За песен – Seasons In The Abyss на Slayer, колкото до филм и книга – обикновено като чета или гледам филм не обръщам внимание коя година са издадени =/

Материалът излезе на 2.01.2011 във вестник "Национална Бизнес Поща"