А познават ли друго поведение, освен гавра с България?

А де? Кой ли се гаври с България?

На целия хубав прекрасен снежен шотландски ден днес, случайното зачитане на една статия ми помрачи настроението.

Линк: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5338151

Вести.бг, които принципно се един доста плосък новинарски сайт, "плосък" защото стилът им на писане е идеално описан от това прилагателно, решиха да проявят правото си на "свобода на словото" и да изсипят цял бидон с помия на само по адрес на някой неназован човек и неизвестен човек, а към цяла едва ли не към цялата Facebook "общност" в България.

Позволявам си да засегна съвсем леко темата за свободата на медиите в България, поради причината, че не за първи път забелязвам, че си позволяват да изразяват "критичност" единствено към някакви сравнително нежизненоважни събития от типа на Spirit of Burgas, а сега и това.

Разбирам, че България е на 80то място (Индекс Свобода на Словото, 2012) по свобода на словото и пред нея са държави, за които средностатистическият европеец дори не е чувал, но щом ще си мълчите за важните неща, защо не си мълчите и за маловажните и без това не изразявате кой знае колко градивна критика, обикновено крайно неаргументиранa,  но пък с претенция.

По-горе показаната статия изобщо няма и намерение да изгради нещо с твърденията си, че "чалгаджийска акция да е организирана от батковци и каки", да изкаже дори поне някаква мъничка идейка защо би задала въпроса "Дали в домовете на тези деца има поне по една книга?" и т.н. И защо? Защото авторът й дори не знае към кого насочва критиките си.Това са някакви генерални  обобщени твърдения към едно общество, което обикновено е свикнало да бъде генерализирано и обобщавано (с фрази като "българите са мързеливи" , "българските жени са най-хубави" "българите са много интелигентни, но държавата им е виновна, че...")

(Това ме подсеща за една много добра статия на списание едно, озаглавена "България на три кюфтета", от пролетния брой на 2011г.)

Но както и да е, ще предположим, че българските медии са свободни и могат да изразяват всякакво мнение за всяко нещо. Свободата на си чешем езиците ние е изконна ценност май?

Само последно ще си позволя, преди да премина към по-съществената част от този пост, да кажа ей така на чист български език: "Кви сте вий бе, че да си позволявате да обиждате когото и да било наричайки го "изрод" и "комплексар", "нещастник" и "негодник"?? Или е много лесно да солите като реално не отправяте критики към никого конкретно"

Това беше кратък момент на нервен изблик, за който се извинявам.

По-надолу ще напиша моето мнение по темата с образованието и възпитанието на българските деца. Ще се опитам да не обидя никого (макар очевидно това да не е голям проблем).

Моята майка работи в системата на образованието от над 20 години. За около 15 от тях имам реален спомен и съзнанието ми е запазило, къде по-добре, къде не толкова, някои много интересни ситуации.

Уви за тези 15 години така и не можах да разбера къде започва проблемът на образованието (а и възпитанието) на българските деца. За сметка на това като човек на вече почти 20 мога да си направя някои изводи, относно сегашното му (им) състояние.

1) "Върви народе възродени", Кирил и Методи, Денят на Будителите и други много важни исторически дати.

Какво са те в училище? Два дена по-рано:

 някой получава "доклад" на тема "еди кой си български празник, хората свързани с него и защо е важен". Докладът се приготвя 5 минути преди тръгване за училище, като се принтира директно от Wikipedia без да се форматира, разбира се. Въпросният ученик излиза на дъската с листчето в ръка, изчита го и получава шестица. (В повечето случаи доклади получават ученици, които иначе не могат да вържат и 3 за срока.) По време на "презентирането" целият клас се занимава с всичко друго, но не и да слуша. След края на часа се коментира, че "ако бяхме знаели, че ще има оценки и ние щяхме да искаме доклади".

Денят на празника: това е един мъчителен момент за онези, чиито класен е отсякъл "който не дойде ще получи отсъствие". Става се в 8 (ако живееш на 2 минути от училище, иначе може и в 6, а пази боже да живееш в някой близък град...), обличаш си униформата, купуваш цветя (избираемо) и отиваш в двора на училището (или направо на някой паметник), където виждаш, че от твоя клас има само още един човек и госпожата (лично ми се е случвало) или пък няма никой, дори и госпожата (както преди няколко седмици се случи на супер изпълнителната ми сестра по повод Деня на будителите).

Това е едната гледна точка - другата е на онези, които не са отишли:

Денят на празника: ПОЧИВЕН ДЕН! Ставане късно и разбира се никакви занимания във връзка с честването.

В ранните години на 20 век Скинът е създал теорията си за "Оперантното кондициониране" (Ролинсън, 2005). Казано на кратко човек учи като проявява някакво поведение спрямо дадена, вижда последствието от него и решава дали да поддържа същото поведение спрямо тази ситуация или да го промени. Когато отидеш 2 пъти за някой празник и няма никой или когато не отидеш два пъти и не бъдеш наказан, разбира се, че ще разбереш, че неходенето е поведение, от което последствията ти допадат.

 (снимка от Созопол, 24 май)

Дори да си представим, че някои неща от по-горната ситуация не се случват, как празниците предизвикват интереса на поколение, което е израснало с възможността да стане свидетел на всеки един празник във всяка една точка на света във всеки един момент? (Пък било то и виртуално). Кажете ми, например, какво се прави в Стара Загора по повод на празника? "Слаагат се венции пред пааааметниците, огранизииира се прааазнична програмааа пред общинатааа дръъън дръън дръън". Всяка година едно и също и всяка година крайно НЕинтересно за хората от възрастова група 7-60. (Баба ми от друга страна много обича да излиза по празници.)

Скоро изпаднах в лек спор по повод 21ви век и празниците, заради това, че твърдя, че ВСИЧКО в днешно време се свежда до маркетингова стратегия. Успешен пример за маркетингова стратегия (който се доближава до неуспешния, който ще ви дам) - "Remembrance day", UK. Съществува от след края на втората световна, за да отдаде почит на загиналите във войните. Каква е стратегията? Няма такова нещо на деня се правят 3-4 събития и всичко с забравя. Две седмици преди датата на хората, които работят в банки и други по-големи учреждения се дават хартиени макове(традиция) да си ги закачат на ревера. Правят се благотворителни кампании, навсякъде всички медии тръбят, че този ден идва и трябва да му се обърне внимание! За това, хората знаят какво се случва.

Неуспешен пример за маркетингова стратегия - Деня на будителите. ...

Няма какво да напиша, то нищо не се случва. В Стара Загора имаше няколко години под ред факелно шествие. Сега има ли го още? (Това е сериозен въпрос, няма никаква адекватна реклама, от къде да разберат хората?)

И така отново се връщаме на въпроса "С какво се очаква децата да асоциират празника?" На него не се случва нищо интересно.

Окей.

2) Няколко примера за страхотни закони по отношение на образованието в България.

- До скоро първи клас не се повтаряше  Научил, ненаучил, можел да чете или не можел - всичко минава във втори клас. Вече не се повтаря до четвърти клас.

(Имам познат, който в групата си в университета имаше съученик, който не можеше да чете. На 20 години. Със средно образование.)

- Училището се асоциира с негативни емоции. (Изключваме стандартните учене и изпитване, ето ви малко по-нестандартен пример:) Например в 7:30 сутринта да те върнат, защото не си облякъл униформа. Униформа, за която 60% са гласували ПРОТИВ, но тя все пак съществува. Демокрация му викали. Руският учен Павлов (отново в началото на 30те) доказа, че идеи, които се изживяват заедно се асоциират като взаимно свързани  Простата логика - негативни емоции към училището, какво ли ще е отношението към учението?

- Учителите нямат авторитет пред учениците. Дали защото са на такава възраст, с толкова социални умения, с толкова педагогически умения или по други причина...

- Учителите имат двойни стандарти. След закани за това как "всички ще останете на изпит, ако не знаете материала" и как "никой няма да си отиде от това училище ако не е научил еди какво си" се стига до последната седмица на срока, когато учителят МОЛИ ученика да дойде на училище, за да го изпита за 3, за да не му остави две или да не го остави без оценка...

- Учителите нямат НИКАКВИ стандарти  Буквално до преди 30 минути си говорих със сестра си, която ми обясни, как госпожата им написала на целия клас двойки, защото не били прочели еди коя си статия от учебник (за подобно поведение се пиша "неподготвен за час"). И същевременно тази учителка проявява претенциите, че в България трябвало да има по-добра образователна система с по-добри методи и не знам си какво. Това ли са ти по-добрите методи?

- В тази система на никого не му пука за интелигентните хора. Защото кога в клас са ни научили нещо повече от редовния материал? А колко пъти се е налагало да се бавим и мотаем поради: а) фактът, че прекарваме цял час да се циганим с двама, които ОТНОВО не са си научили урока, а трябва да бъдат изпитани; б) двама-трима, които крещят по цял час, хвърлят хартийки и пречат; в) какви ли не още абсурдни ситуации....

 - Няма по-трудно нещо на света от това да уволниш някого от тази система... Няма да коментирам тази болна тема, защото вече не знам кое е "официална" и кое "неофициална" информация.

(Знаете ли например, че ако един учител се разболее от психично заболяване законът го защитава и неговият работодател е ДЛЪЖЕН да го държи на работното му място. Представете си да ви преподава учителка със шизофрения или друго заболяване?!?!)

Ето ви последен пример да ви обясни системата:

- Аз учих немски 40 часа на седмица в 8 клас и по 8+4 до 12ти. Ходих и на допълнителни уроци. Имам ниво C1. В едно село х, където има учителка по немски, нейното ниво може да бъде дори по-ниско от B2. Същата тази жена отива да оценява матури по немски език на мен и моите съученици... Например.

Май не съм изненадана, че в изречението Die Unterrichte sind ... "die" е задраскано и е написано "der", взета е точка и е намалена оценката.

Това са само няколко примера... Няма да коментирам цялостната концепция на образованието и системата и хората в нея, и онези, които са във властта и подкупите и задкулисните игри и начина на назначаване на служители... (Те и без това са тайна между нашите два града, а моя и вашия град са (евентуално) в двата края на Европа)

Всички тези неща, които изброих, не са някакви измислени ситуации, а са примери, които съм натрупала от 12 години училище, 10 училище на сестра ми и 20+ години работа на майка ми. А това са примери от сравнително интелигентни училища

3) Възпитанието.

С риск тук вече да говоря малко общо....

Е защо аз мога да не показвам "среден пръст" на Кирил и Методи макар сигурно много по-добре да знам какви са проблемите на Българската просвета и да съм наясно, че може би трябва да се покаже "Среден пръст" на всичко, свързано с образованието. Даже може би дори да се срине със земята и ад се съгради отново от някой ИНТЕЛИГЕНТЕН ТИП.

Защото мама ме е научила, че трябва да съм възпитана. И ме е научила, не когато съм станала на 18 години, а когато съм била на 18 месеца. Крайно време е родителите (които още не са го разбрали) да разберат, че да гледаш дете не е само да го храниш като добитък и да го разхождаш като кученце. Да гледаш дете не е да си чукаш лафче с приятелката си, докато то тича наоколо и попива всичко от средата (а тази среда може да е дори батковците и какичките на скейт парка, около които тича).

Или пък да го оставиш на баба му да го гледа. (Нищо против всички разбира се, има много яки будни баби на тая земя българска). Обаче разликата между бабите и внуците е (поне) 40 години. Искам да си припомните колко неща са се променили за последните 40 години - Интернет, компютни, смартфони (това е за последните по-малко от 20 всъщност); комунистически режим, падане на комунистически режим, криза, някакво леко излизане от кризата, влизане в НАТО и ЕС и разни други неща. Ние сме едно ново поколение. Защо трябва да бъдем гледани от 2 поколения назад?

 ...

Но и това уви за едни доста общи неща... За последните около 10 години прекарвам понякога времето от 11 до 2 през нощта да чопля семки с мама и да си говорим. За последните 10 години не можахме да изчерпим темата с проблемите на младите хора.

Преди месец, обаче, научих нещо, което може да не ми даде решение, но донякъде ми даде причината за тези проблеми. "С експериментите си Скинър е дал доказателства, че не ученикът се проваля, а учителят." (Гилбърт, 1991)

Затова е добре да се замислим от къде учат тези деца, които показват "среден пръст" Кирил и Методий? (И нямам предвид само формалното образование)

Ииии обратно към статията по-горе. Едно нещо им признавам на авторите (неназовани, както обикновено). Има истина в думите им за това, че вината може би не трябва да се търси в децата, а във факторите, които повлиява процеса на научаване.

И все пак според теорията за "промяна на нагласите" (съжалявам, че звучи толкова нелепо, на английски е attitude changing theory), за да промениш нагласите в едно общество не можеш да подхождаш с обиди и нападки.

Не може да наричаш хората "изроди" да квалифицираш постъпката като "чалгаджийска" ("чалгата" е музика, "простотията" е поведение). Не може да поставяш цяла група хора под общия знаменател "комплексари", защото само ще получиш ефекта на бумеранга и проблемите ще се задълбочат (Роллинсън, 2005). (Както например, когато една наша учителка си позволи да нарече съучениците ми "селяни". Е, от тогава насам "ние все пак сме селяни и за това се държим така" беше едно много добро становище, с което излизаха, за да обясняват лошото си поведение.)

А аз мисля, че всички ние не искаме проблемите да се задълбочават, а да се решават.

Как се кандидатства в Германия (от Пламина Диманова)

Подобно на предишният пост и този разказва за процеса на кандидатстване в чужбина, само че в Германия.
Специална благодарност на Пламина Диманова, че отдели едно немалко количество време, за да го подготви.

Как се кандидатства в Германия?

Очаквате нещо интересно? Уви!

Това е един дълъг (на моменти сякаш безкраен) процес, изпълнен най-вече с много чакане, бездействие, нерви, притеснения, съмнения и пак чакане. В общи линии почти нищо не зависи от кандидат-студента през цялото време. Но не си правете грешни изводи – "почти нищо" не значи "абсолютно нищо"!

Работата на бъдещия абитуриент е първият и най-значим етап. Иначе е елементарно (да бе да!). Трябва да си избере специалност и университети. Моите лични препоръки в тази насока засягат далеч не само кандидатстващите в Германия, а всички бъдещи студенти. Помислете добре в коя сфера се виждате в перспектива и какви са възможностите пред вас. „Голямото предлагане обърква потребителя” казва бащата на един приятел и може би все още нямате представа колко е прав. В Бундесрепубликата има хиляди специалности (ако не се лъжа бяха около 2), които ги няма в България, но сами ще видите какво лутане ви предстои между различните Studiengänge-та. След като направите избора си на специалност, е време да си харесате и университет. И в това отношение възможностите са не по-малко.  Аспектите, на които трябва да обърнете най-сериозно внимание са следните:

-          Срокове на кандидатстване. Почти сигурно е, че ако срокът за подаване на документите е преди 15.07, няма да успеете навреме.

-          Начин на кандидатстване. Дали се попълва Online Bewerbung, или се изпраща формуляра, който сте получили от университета, дали се кандидатсва през uni-assist или някоя друга подобна организация. Всичко това е описано в отделите за чуждестранни студенти.

-          Семестриални такси. Те са строго индивидуални за всеки университет и обикновено е описано всяка една част от парите за какво се използва.

-          Условия на кандидатстване. Било то приемни изпити (въпреки че са рядкост, но все пак на някои места има), тестове за професионално ориентиране, мотивационно писмо, допълнителни езикови познания, хорариум по определен предмет, практика (колкото и абсурдно да звучи) и каквото още ви хрумне или пък не.

-          Как става записването в случай, че сте приети (за да не бъдете изненадани като мен, когато получите писмо, в което пише, че трябва да се появите до 2 седмици и да се запишете)

-          Кога започва семестърът

-          NB! Как и при какви условия се кандидатства за общежитие! На много места едно от условията е да сте приети вече в университета, което в повечето случаи означава, че нямате никакъв шанс за общежитие от първия семестър.

Това са най-значимите неща, на които е добре да се спрете като за начало при избора на Uni и те спокойно могат да бъдат компонентите, спямо които да изготвите своята класация на ТОП 5. Защо 5? Не защото имате право на толкова, не просто това е бройката на комплектите копия, които могат да минат безплатно за подпечатване през Немското посолство. А за тази цел трябва да им представите (в посолството) 5 отговора от немски университети. (скоро и до там ще стигна в обясненията)

След вашето малко (което в последствие само вие осъзнавате, че не е било толкова малко, колкото са ви казвали) „проучване” е време да се свържете с въпросните университети. Всички препоръчват изпращането на писма по пощата, но според мен това са само излишни разходи – 1.50 лв за въздушна поща, а ако някоя некомпетентна слувителка успее и да ви излъже (както се случи с мен), може и по 4.50лв. за препоръчани писма, „които може да следите по интернет къде са във всеки един момент” но само в рамките на България, оказа се в последствие. Съдържанието на писмата не е нищо особено. Пишете откъде сте, какво искате да учите, въз основа на големия си интерес и краткия опит в областта и питате какви са особеностите при кандидатстването в конкретния университет.

И тук започва чакането...

Най-напред чакате да ви отговорят. Обикновено пише: Отговорите на тези въпроси ще намерите на следните интернет страници и са ви дадени линкове, които вече многократно сте отваряли при своето „проучване”. Но понякога ви отговарят и подробно на всеки един въпрос, като ви обясняват абсолютно всичко. Единстевия плюс на писмата, изпртени по пощата, е, че те ви отговарят по същия начин и нерядко слагат различни брошурки или пък конспекти, а ако е необходимо и формуляри за кандидатстване. Съветът ми е да пишете на повечко университети, защото не всички отговарят, а точно тези са отговорите, които трябва да представите в немското посолство.

Средната продължителност на процеса на получаване на отговори е неопределена. Започва някъде си във времето и завършва някъде другаде, когато вече решите, че спирате да се надявате на още отговори, което обаче не означава, че те спират да пристигат. Но до този момент ще сте изхабили достатъчно нерви и ще сте проверявали по 10 пъти на ден пощенската кутия или имейла си. Междувременно не би било зле и да си направите един Lebenslauf по образец.

След това чакането продължава. Този път обаче е немската диплома/сертификат. За да не се чувствате, че бездействате в този период, а и за да не си го мислят другите, може да си потърсите фирма, която се занимава с легализация на документи. Бих ви препоръчала тази, в която дадох моите, но за жалост милата и безкрайно отзивчива дама се отказа в края на „кандидат-студентския сезон” от тази си дейност.

След като си намерите такава фирма, вашата работа почти е приключила. От вас се очаква само редовно да проверявате в сайтовете на университетите дали няма да променят нещо във сроковете или условията на кандидатстване. (Отнема не повече от половин час на всеки 2-3 седмици.)

В карйна сметка оттук нататък настъпва най-дългото чакане – това на българските дипломи. Те всяка година излизат все по-късно и по-късно и кандидатстващите хващат все по-крайни и по-крайни срокове, но така или иначе нищо не зависи от тях. Дали това е стратегия на министерството на образованието да задържи младите в родината, като опропасти кандидатсването им в чужбина – не знам, но ако продължават да определят толкова късни дати (а да не говорим и за по-късни) на матурите, съвсем скоро ще разберем. Тежко и горко им на следващите випуски.

Но нека говоря по същество. Фирмата за легализация се заема изцяло с привеждането на необходимите документи в правилния за целта вид. От вас се иска да и ги набавяте своевременно. (доколкото това зависи от вас) Дипломите се предават в 5 копия + оригинал, а другите грамоти, сертификати и удостоверения за участия на олимпиади, проекти, обучения – само с 5 копия, за да се преведат на немски и да може към всеки превод да е прикрепен и екземпляр – коепие на оригинала.

В момента, в който всички документи са готови, разпределяте ги по пликовете, запечатвате ги и бегом към някоя като DHL, TNT, Speedy и други тем подобни, благодарение на които документите ви ще стигнат в деня преди крайния срок, въпреки че доставката се осъществява за по-малко от 24 часа. Сами се досещайте защо ще треперите до последния момент за това дали документите ви ще пристигнат на време или не и дали всъщност още от средата на юли вие ще знаете, че от вас студент на есен няма да стане.

В случай че документите ви са пристигнали до 14.07. вие спокойно можете да се отдадете на заслужена почивка, обременена за пореден път от чакане! Този път обаче бих го нарекла очакване, защото е изпълнено с надежда, че ще получите така желания Zulassungsbescheid. Това не го прави по-малко тегаво. За усещането спомагат и някои допълнителни фактори, z. B. приетите в Англия и Щатите вече си купуват билети, а оставащите в България поливат успешно взети изпити и класирания в тукашните университети, докато вие за пореден път сте на тъмно.

Но в крайна сметка идва и хубавият моемнт, когато научавате, че сте приети (обикновено  почти навсякъде) и неусетно става време да си стягате багажа и да литвате към Германията. Тогава пак сте на прага на неизвестното (както през повечето време, когато чакате преди това) но този път се оказвате насред цяла една нова действителност, която щом усетите, защото тя се пропива през всяка една малка частица от вас, си казвате „Заслужаваше си!” и започвате неусетно да пеете на целия нов свят Wellcome to my life нотички-нотички-нотички.

Пламина Диманова

Как се кандидатства в Обединеното кралство

Оказва се, че не е шега работа да се пише за кандидатстването в чужбина. Наистина силно се надявам, това да не стане първи и последен пост по темата в този блог. Желанието ми е да опиша накратко и без претенции за оригиналност какви са условията и процедурите за кандидатстване в Шотландия. Помолих още няколко човека да се включат, описвайки кандидатстването и в други държави, но още не е сигурно дали това ще се случи. Не можете да ни вините, все пак, в момента всички заминаваме/сме заминали за някъде и тъкмо сме се гмурнали в лудостта, наречена висше образование.

Постарала съм се да се свържа с хора, които сами са си подготвяли документите, а не са използвали услугите на фирми. Да кандидатстваш сам е напълно възможно и не е трудно.

Всичко по-долу, освен онова обозначено като частен случай за Шотландия/Уелс, е общовалидно за кандидатстването в Обединеното кралство. Разликата между Уелс, Шотландия и Англия се поражда при финансирането на висшето образование, както и намиране на общежитие.

Ето какво следва в поста:

• ·         СРОКОВЕ
• ·         ОСНОВНИ СТЪПКИ (общ преглед на кандидатстването в UK)
• ·         ЦЕННИ СЪВЕТИ
• ·         УЕЛС (кратко уточнение за ситуацията в Уелс, написано от Мирела Драгиева)
• ·         ШОТЛАНДИЯ (кратко обяснение на възможното финансиране)
• ·         ПОПЪЛВАНЕ НА БЛАНКАТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
• ·         КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

*надявам се скоро да редактирам този пост, добавяйки и информаця за Англия

СРОКОВЕ

Първият и най-важен съвет е: започнете с кандидатстването си от рано. Крайните срокове за подаване на документите тази година са:

15 октомври за дентална, ветеринарна и хуманна медицина, както и за всички курсове в Оксфорд и Кембридж

15 януари за всички курсове, освен по-горе изброените, както и  art and design

24 март за art и design, освен ако не е опоменато, че срокът е 15.01

Това са всеизвестните срокове, след които, ако питате повечето хора (визирам кандидатстващи, техните родители и други недогледали) ще ви кажат, че не можете да подавате документи. Това не е съвсем така. Има още 2 срока, които ви дават втори (и трети) шанс за записване.

15 януари - 30 юни - апликаците до тази дата се разглеждат едва след като се разгледат всички други. В Интернет препоръчват, ако се е стигнало до там, че да кандидатствате след 15 януари, да изчакате до май месец. Тогава можете да пишете директно на университетите и да попитате дали в курсовете има свободни места. Успехът му е тестван с една близка до мен кандидатура. Все пак не оставяйта надежди на този срок.

Юли - Септември - този период се нарича "Clearing". Принципно се използва, ако никоя от кандидатурите ти не е била успешна. Все пак аз лично не ви препоръчвам да разчитате на този срок, защото местата се запълват много бързо и шансът (както показва близък до мен опит) е почти нулев.

ОСНОВНИ СТЪПКИ

            Разбира се, всичко започва с проучване. Основният ми съвет е да разгледате обстойно проспектите на университетите. Повечето можете да получите дори на хартия, доставени до личната ви пощенска кутия.

            За да кандидатствате в университет в Обединеното кралство трябва едно основно нещо - UCAS. Това е уебсайт, чрез който се случва абсолютно всичко. В основата си е доста лесен за разбиране, трябва само да се следват дадените стъпки.

http://www.ucas.co.uk/

            Най-общо казано има две стъпки - APPLY и TRACK. В APPLY се създава акаунт, в който се попълват абсолютно всичките ти данни, които са от значение за кандидатстването. В TRACK се следи прогресът на апликацията, излизат отговорите от университетите и условията, които са ти поставили.

            Погледнато от друга гледна точка, кандидатурата ви за място минава през две основни "цедки". Първо-  на база мотивационнот ви писмо и характеристиката/препоръката ви, ви се прави "предложение" (offer), което може да е conditional или unconditional. В случай на unconditional получавате мястото, стига да го искате. В случай на "conditional" трябва да покриете определено условие (condition), което обикновено е да вземете изпит с определени оценки. Какви са условията ви ще научите в Track някъде в периода февруари-май.

            Личният ми съвет е да пишете на университетите предварително като им кажете от коя държава сте, каква диплома ще получите, кои курсове ви интересуват и какъв езиков изпит ще полагате. Така предварително ще получите информация какви ще бъдат условията ви и ще прецените дали са постижими.

            Имате право на 5 желания, от които по-късно трябва да определите едно "сигурно" и едно "за застраховка". Съветът, който всички дават, е сиурното ви желание да бъде онова, което изисква от вас по-високи резултати.

            След като минат матури, изпити и т.н. имате време, в което трябва да дадете документите си за превод и легализация. Срокът, който имате е достатъчно дълъг, а и някои университети дори не искат да им се изпращат документи по пощата, а само сканирани такива.

            Ако сте приети успешно, остава да си намерите място, където да живеете. Пред вас има няколко варианта, всеки с плюсове и минуси. На първо място - студентските общежития. Хубавото при тях е, че сте заедно с по-голямата част от студените първа година, а и със сигурност имате къде да спите веднага, след като пристигнете. Цената им за сметка на това е около 100-110 паунда на седмица. Втори вариант- частно общежитие (места като iQ, UNITE и подобни). Това е за онази, които предпочитат тишината, спокойствието и комфорта. Но никак не са евтини - започват от около 130 паунда на седмица. Последният вариант - квартитра. За съжаление, да си намерите от България е почти невъзможно, а да дойдете и тепърва да търсите би означавало да нямате къде да живеете известно време. За сметка на това са около 2 пъти по-евтини от общежитията.

ЦЕННИ СЪВЕТИ

Ценните съвети при кандидатстването за където и да било са горе-долу едни и същи. На първо място - питайте. Питайте за всяко едно нещо, което не ви е ясно, но не питайте кого да е (визирам приятелите и познатите ви, които също кандидатстват). Пишете директно на институцията, от която това зависи, било това университетът, финансиращата ви организация или UCAS. Ще забележите сами, че след известно време прекарано в писане на мейли, ще спре да ви прави впечатление и ще ги пишете с лекота.

Второ - на правете нещата на своя глава. Има много добри сайтове, които описват как да направите всичко стъпка по стъпка. За UK такъв е TheStudentRoom, в който има всичко от модели на мотивационно писмо до историите и проблемите на хора във вашето положение. Разбира се, както вече споменах отгоре, не вземайте всеки един съвет за чиста монета, когато не е даден от необходимата институция.

Трето - четете. И под четете имам предвид четете и препрочитайте всичко, което е написано навсякъде, що се отнася до кандидатурата ви. Сто процента от нещата в този пост са написани някъде из сайтовете, с които ще се сблъскате в идните месеци. Важното е да им обърнете внимание.

УЕЛС

"В Уелс се кандидатства  чрез UCAS, процедурата е абсолютно същата както за Англия и Шотландия. Аз лично предпочетох този университет (Aberystwyth University) поради няколко причини: първо, аз исках вместо да карам една годна в чужбина да изкарам една година стаж по специалността, което го предлагаха само Aberystwyth и Southampton от тези,  в които кандидатствах, но в Уелс е по-евтино. Освен това, ако Aberystwyth ти е първия избор получаваш отстъпка 800 паунда от таксата за общежитие. То е осигурено за всяка година за чуждестранните студенти, но се подават документи отделно за всяка година и трябва да се местиш, а и не е гаранция, че няма да те сложат в двойна стая втората година, за това би излязло по-изгодно да излезеш на квартира. Иначе пак си се подават документи за заем, покриващ таксата за обучение, както е за Англия, като се пише пълната сума от 9000 паунда и се праща до Student Loans Company England, а те прехвърлят документите към Уелс, от където държат постоянна връзка с теб."

ШОТЛАНДИЯ

Тъй като финансовата страна на обучението не е за подценяване, добре е да проучите какви са възможностите ви за стипендия. Аз мога да говоря единствено за моят случай, в който имах право единствено на покриване на семествриалните такси. Това се прави през уебсайта http://www.saas.gov.uk/. Ако подадете молбата си навреме е сигурно, че ще получите финансиране. Покриването на таксите важи само за учебните заведения в Шотландия и се предлага на бъдещи студенти от Европейския Съюз. Можете да изпратите молбата си дори преди да имате някакви отговори от университети и да я оттеглите/промените, ако се налага.

ПОПЪЛВАНЕ НА БЛАНКАТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

UCAS е така създаден, че да отговори на почти всички въпрси, които могат да възникнат. Ако все пак нещо ви остане неясно можете да им пишете и на стената във фейсбук: https://www.facebook.com/ucasonline Отговарят в срок от няколко дена.

Не смятам, че е нужно да отделям внимание на всяка една подробност относно попълването на бланката за кандидатстване, но има няколко неща, които са важни.

Въпросителните знаци до поленцата дават почти идеално обяснение на нещото, което се иска да попълниш.

Personal Details

Малко по-неясни са Reference numbers

Unique Learner Number (ULN) и Independent Safeguarding Authority (ISA) Number нямаме.

Test of English as a Foreign Language (TOEFL) Number и International English Language Testing System (IELTS) TRF Number се намират на сертификатите за съответния изпит и трябва да бъдат описани като такива. Ако когато кандидатствате все още нямате взет изпит, просто ги оставете празни.

Choises

Изборът на специалности е най-важната част от кандидатстването, но същевременно и най-леката за попълване. Всеки университет и всеки курс в този университет си имат свой уникален номер. Номерата обикновено са написани в проспектите на университетите.

За полето Start Date има два варианта - септември тази година или септември догодина. За септември догодина има специални условия, сред които това да получите нужнте оценки тази година, макар че кандидатствате за следващата. Което значи, че не може да кандидатствате за място в университета, ако сега сте например 10 клас. Тази опция е полезна за някого, който иска да си вземе gap year.

Live at home while studying? - No

Point of entry (курсът, от който искате да започнете следването си в университета) - обикновено 1, но ако искате да се местите и да започнете там от втора и нагоре години е хубаво да се свържете с университета предварително.

Education

Това е мястото, на което аз лично се затрудних най-много. Тъй като бланката за кандидатстване трябва да се изпрати доста преди да завършим училище, тази секця е по-скоро базата, на която ще получите условията си за прием, а не причината да бъдете приети.

Please state the highest level of qualification you expect to have before you start your course  - Тук за всички, които още нямат висше образование се попълва "below honours"

Изберете add new school/college/centre. Българските училища така или иначе ги няма в списъка, така че просто си ги въведете на ръка. Няма никакъв проблем да въведете бъдеща дата в полето "finish".

add qualification се появява под името на въведеното учебно заведение

Важно е да въведете "квалификациите", които сте получили/ще получите от учебното заведение. Повечето неща, които могат да ви потрябват като сертификати ги има в списъка, включително и българската диплома, изписана "Bulgaria - Diploma za sredno obrazovanie". Много е важно да я изпишете така, а не да въведете някакъв превод. Те ще ви разберат.

Въвеждайки тази диплома, следващото, което трябва да направите е да изпишете кога ще я получите. Най-вероятно юни 2013. В полетата "Module"въведете всички учебни предмети, които ще влязат в дипломата ви. Съветвам ви да се консултирате с учител, който да ви каже какво точно влиза в дипломата и какво не. Навсякъде можете да оставите полето "grade"празно, стига да сте въвели дата в бъдещето.

Що се отнася до изпитите, които ще държите/сте държали, може да ги въведете като част от квалификациите, които сте получили в средното училище. Ако пък сте ходили в частно училище, за да учите език, можете да го въведете като ново учебно заведение и да добавите изпита по език. Ако още не сте си получили резултатите избирате опцията "Pending"или пък оставяте полето празно, според изпита.

Employment секцията ще я пропусна, тя се попълва доста лесно.

Personal Statement

Това е най-най-важната част от кандидатурата ви. Тъй като в общия случай все още нямате кой знае какви дипломи и сертификати, е много важно да покажете интересите и уменията си в това т.нар. "мотивационно писмо", както и да обясните защо сте подходящ за избраният курс. Съветвам ви да почерпите идеи от интернет и да прочетете колко се може повече правила за писане на такъв вид текст. Най-важно, разбира се, е да го съобразите с изискванията на UCAS, които са поместени тук: http://www.ucas.com/students/applying/howtoapply/personalstatement/

Reference

По-известно като "характеристика" или "препоръка", това е мястото, което вие реално не попълвате сами. Важно е да сте се свързали с вашия "referee" предварително. А ако можете да прочетете онова, което той/тя смята да напише за вас - още по-добре. Характеристиката не е просто хвърчащ текст, тя трява добре да е свързана със специалността, за която кандидатствате. Прочетете малко повече тук: https://apply2.ucas.com/ucasapply2013/PopUpServlet?functionname=help&page=HELP.REFERENCE.REFERENCE.IND.LINK.ADVICE

Не забравяйте да натискате "save"след всяка една промяна. Не забравяйте да отбележите тикчето "section complete", когато сте готови с всяка една секция, тъй като иначе няма да можете да продължите към плащането и изпращането.

Pay

Цената на кандидатстването през UCAS е 22 британски лири, които трябва да преведете от кредитна или дебитна карта. След като сте платили трябва да получите e-mail, потвърждаващ, че кандидатурата ви е изпратена.

След това ви остава да чакате (и да се готвите за изпити/матури).

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Чакането е придружено от цяла дузина кореспонденция между вас и UCAS. По-голямата част от информацията за кандидатурата ви ще намерите в интернет или ще получите като e-mail. Разбира се, има и неща, които ще ви бъдат изпратени на хартия. В писма ще следите как напредва кандидатурата ви и ще ви бъде обяснено какви са опциите ви във всеки един момент. Не пренебрегвайте нищо, което получите, защото обикновено нещата са важни.

Кликнете на изображението, за да го видите по-ясно

 welcome letter - получавате го, когато сте изпратили кандидатурата си успешно. В него са описани желанията ви.

 welcome guide - върви с the welcome letter. Изяжте го от корица до корица поне 2 пъти. Има много полезна информация

  status check - получавате го, когато имате 5 от 5 отговора и сте избрали предпочитанията си. Предпочитанията ви могат да бъдат променяни в срок от 7 дни след като сте ги направили. Не чакайте това писмо да дойде, защото хартиените писма обикновено пристигат за 2 седмици.

  award letter - писмото от SAAS, което ви казва, че ще получите финансиране. То е единственото от показаните тук писма, което ще ви трябва, за а се запишете в университет, така че го вземете задължително със себе си, преди да заминете

advisory letter

 confirmation letter - получавате го след като сте получили unconditional offer от университет.

Магарешко рали!!! И други интересни работки от днешния ден

Днешният ден предполагаше да е скучен и обременен от пропътуването на тристата километра до Търново и обратно с цел виждане с баба и дядо преди заминаването ми. Изненадващо обаче се оказа доста интересен и забавен.

Знаехте ли, че в Гурково се провежда „био рали”?  Или по-скоро и вие като мен днес се питате „какво пък е това”? Оказва се една яка инициатива в Гурково с 41-годишна история, която събира буквално половината население на градчето на стадиона.

Малко данни: Идеята се ражда през 1971 година в една квартира в София, където трима студенти от Гурково – Стоян Богданов , Иван Рунтев и Илия Тодоров обещават на колежките си незабравими преживявания в  родния си град . Така  организират в Гурково  на 10 септември първото в света състезание с магарета. Прекъсвано е само по време на прехода – от 1898 до 2004 година.

В центъра на събитието стоят магаретата. Но не си мислете, че това е състезание за какви да е магарета – в него могат да участват само нагиздени магарета и украсени каруци. Те се състезават в няколко дисциплини, всяка от които със своя примамлива награда.
(щракнете върху снимката за по-голямо изображение)

Не си мислете също, че това е състезание с каква да е организация. Всеки един от екипа на събитието се отличаваше от тъпата с червена тениска с надпис „Био рали”. А церемонията по откриването започна с шествие, в което се включиха деца от две детски градина, а също „Мис Роза” и „Малка мис Гурково”.

 

Моят тати, разбира се, също успя да намери своята роля в церемонията, макар и неволно, като помогна за вдигането на знамето. Това се оказа една нелека задача, но в крайна сметка знамето бе издигнато, макар и с леко закъснение.

 

Моят фаворит за деня беше кметът:

 

В моменти като този, когато виждам нещо изключително непознато и изненадващо за мен се чувствам като малко дете – подскачам и се смея, а в днешния случай и правя снимки. И как няма, като наоколо са събрани страшно много весели хора, които очакват с нетърпение да започне вероятно най-масово посещаваното събитие в града. Интересът към него е неприкрито голям: срещнахме едно младо семейство, което си беше направило магарешки ушичкии специално за празник; една баба с радост разказваше как от телевзията са взели интервю от внучето й, което се возеше с дядо си на каруцата.

 

Онова, което ми хареса бяха незасилените мерки за сигурност, които ми позволиха да се приближа до магаретата, да ги пипна и д се снимам с тях. А, и входът беше само за две левчета.

За съжаление мама ни чакаше в колата вече от час и трябваше да се връщаме и не можахме да постоим до края.

Второто нещо, което направи денят ми чудесен бяха разговорът ми с баба и всички мамини дрехи, които извади от гардероба и които премерих до една. От целяи следобед искам да ви покажа само една снимка, правена преди 30 години.

Мама на абитурентския си бал :)

След кратка среща с едни полицаи(, за която нямам намерение да ви разказвам, макар да беше веселка, но пък кой ли е нямал интересни срещи с полицаи) денят приключи на път към къщи. За край ще ви споделя едно разсъждение на тати към мама:

„Той баща ти няколко път се изказва неподготвен за някакви неща. Ама пък в крайна сметка аз не съм женен за него, женен съм за дъщеря му. Пък на нея, не знам защо, ама й прощавам като се изказва неподготвена” :)

Колко да са вулгарни „вулгарните бургаски вечери”? – един неакредитиран, но пък позитивен поглед върху Spirit of Burgas

Преди няколко дни случайно доказах теорията си, че колкото по-малко вестници четеш, толкова по-добре се чувстваш.

Прочетете тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1492803

А да не забравите тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1493487 (ден 2)

И тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1495092 (ден 3)

Никога няма да разбера някои медии, както и манията им да пишат някакви „провокативни” статийки по страниците на изданията си... Особено когато вече е толкова жалко, че се не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли.

Смея да се зачудя от какво се е породила тази агресия у този прекрасен „творец” и майстор на перото г-н Владислав Апостолов (снимка тук: http://www.trud.bg/Authors.asp?Request=Profile&AuthorId=22742) Нямаше как да не се подсмихна като отворих този линк, както и на факта, че написвайки името му в google не излезе абсолютно нищо на първите 2 страници (тези по-назад не съм ги мъчила, щото и без тва не важат).

Но тъй като няколко пъти съм получавала критики, че разказвам в този блог от главата за краката, този път ще започна хронологично историята си.

Признавам, нямаше да взема поредицата от статийки на „Труд” толкова навътре, ако и аз нямах близки срещи с тазгодишния „Spirit of Burgas”. Те се породиха от факта, че в. „Национална Бизнес Поща” не беше акредитиран за медия, отразяваща фестивала. Което от своя страна доведе до един журналист (в мое лице) и един фотограф, които изпаднаха в ситуация на безизходица, обадиха се и водиха преговори с всички възможни отговорници за акредитацията, но не получиха нищо. Което от своя страна доведе до загубата на една прекрасна страница от „НПБ”, която щеше да е пълна с интервюта и снимки на готини хора, които се кефят на Спирита.

Това, разбира се, не е болка за умиране, тъй като, смея да твърдя, Спиритът беше уникален и без да носиш значка „Media”. (Пък и тазгодишните гривнички не бяха никак лоши.)

Онова, което успях да науча, докато нервно звънях по телефона, беше, че едната PR-ка на феста е една много сладка мадама, на която завиждам за уникалното работно място и ако когато съм на нейните години (а това не е толкова далече) имам подобна работа ще съм най-щастливият човек на света. Дори не й се разсърдих, когато ме поправи, че тя „не просто помага за организацията”, а тя „организира Spirit of Burgas”, но въпреки това от нея „не зависи нищо за акредитацията, защото това го прави цял екип експерти”. Все пак жената си беше в правото, че не 2 часа преди Спирита е точното време да изясняваме кой какво бил пратил, пък какво бил получил пък щели ли сме да получим значки или не.

Така или иначе аз не съм злопаметна и обещавам (е, надявам се да имам благословията на „НБП”) да направя материал за спирит 2013, какъвто ми се щеше да направя за 2012. Все пак най-големият регионален вестник получи официална покана да бъде част от фестивала догодина.

Сега като си чаткам тоя пост се чудя дали съм в правото си да коментирам по-горе сниманата статия, предвид факта, че адски много харесвам различната гледна точка към нещата. Например като се качиш на раменете на някого, концертът придобива тотално различни измерения.

Питайте нея:

ТАМ ИМАШЕ ХИЛЯДИ ХОРА ПО ДЯВОЛИТЕ!

След като си спомних хилядите хора се убедих, че мразя гледната точка на по-горе споменатия „репортер” и ще си коментирам колкото си искам!

Следващите ми разсъждения се градят на хипотези.

Хипотеза 1: (Тя е почти невъзможна, но пък би оправдала до някъде страхотното материалче)

В „Труд” не е бил сред акредитираните издания, което е породило гнева на репортера Апостолов и той го е излял върху страниците на вестника... Струва ми се тъпо поведение.

Ама и хипотезата ми се струва тъпа.. знам ли...

Хипотеза 2:

След миналогодишния почти позитивен материал (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1002431) многоуважаемият репортер е заложил на нещо по-„разчупено” и нестандартно.

Ебаси пък! Всички ще го хвалят тоя Спирит, чакай да напишем нещо по-криво, за да сме интересни.

Хипотеза 3 (се гради на коментар под въпросната миналогодишна статия гласящ „Защо правите реклама на тези наркомански сборища? Така ли се възпитава младежта в дух на родолюбие и патриотизъм??”):

Така или иначе „Труд” едва ли е медия, която провокира интереса на младото поколение, защо пък да не напишем нещо, което ще се хареса на целевата група...?

Склонна съм да вярвам, че не съм права напълно в нито една от трите си теории, пък и напоследък се убеждавам, че хората просто правят неща „щото така!”

Каквато и да е причината, аз се почувствах обидена. На първо място, защото един прекрасен, позитивен и свеж материал не можа да намери своето място на страниците на една не по-малко уважавана медия от „Труд”, а този изключително негативен отзвук ще бъде прочетен от десетки хора. На второ място, защото бях наречена част от „покварено, побесняло за пого парти животно”. На трето, защото не мога да повярвам, че може толкова голяма и „значима” медия да не напише едно позитивно редче.

Ебаси пък! Кво като не съм акредитирана? Защо да не ви разкажа поне мъничко за Spirit of Burgas, който всички наричат просто "Спирита", защото е много по-гальовно и готинко. Spirit of Burgas е най-якото място, на което един човек може да попадне това лято.

Не си мислете, че отричам негативната гледна точка. Просто я смятам за маловажна и за недостатъчна причина да ти пука особено много, защото всички негативи са ФАКТ, но не са нито изненадващи, нито причина за някаква дискусия. Те просто съществуват, а пък някой се опитва да си прави материалите върху тях и да е аааадски интересен. Spirit of Burgas със сигурност може да бъде наречен „място на поквара”. Но какво е изненадващото и даващото повод да се коментира фактът, че имало много алкохол. При положение, че генералните спонсори са Jagermeister и Beck’s. Пък и какво от това. Спирит е за хора над 18 години или за по-малки, идващи с придружител. В кой век живеем, че онова, което се случва на Спирит да е заклеймено едва ли не като „табу”. Защото аз това виждам в тази статия – крайното възмущение на един човек, който едва ли не създава впечатление на монахиня, попаднала в реалността. Busta, 100 кила, Ъпсурт и не знам си кой с „вулгарния си речитатив” видите ли. You don’t say… Щях да се изненадам ако бяха пели ”за луната и звездите”. Не знам защо е толкова възмутително какви цинизми били използвали, при положение, че точно тези, изброени в статията изпълнители, в голяма степен дължат славата си именно на провокативна и груба реч. Като не ти харесва – не ходи там бе, момче. Нещо по-различно ли си очаквал предвид кои са хедлайнърите?

Ще ви представя другата следна точка. Спиритът може да бъде наречен и сборен пункт на усмихнати, весели, готини хора, готови да излязат от рамката на ежедневието и с пълни шепи да вземат от всичко, което най-големият български фестивал им предлага.

(И изобщо не го казвам, защото съм вманиачена по правенето на фестивали, това е една отделна причина за завист от моя страна.) България може "все да не е там", в Европа, но поне по отношение на фестивали се старае да догонва и смятам, че това също е нещо, което трябва да бъде оценено. Защото един фест не е само 3 дена музичка и танци. Един фест е и месеци къртовски труд, за който май никой никога нищо не казва и никой не го отчита като важен (освен хора като мен, които са се занимавали в материята, макар и на не толкова високо ниво). Един фестивал, както е упоменато в един от предните броеве на „НБП”, е също така работни места. Да не говорим за приходите за хотели и ресторанти.. (за което еднозначно говори фактът, че седмица преди събитието в Бургас нямаше нито един свободен хотел и това не е измислица, защото звъннах на всички до един. Тук е моментът за малко безплатна реклама на местенцето, на което ние пребивавахме 4 дена http://www.alo.bg/480464 )

В допълнение, макар и да бях на Спирит за едва втора година, видях толкова много различни хора събрани на едно място. Такива места винаги ме вдъхновяват страшно много, и вярвам, не само мен. Z-rock много правилно отбелязват под тази снимка: "Фестивалът събра представители на поне три поколения"

Например, запознах се и с една мацка, която беше там като доброволец. Миналата година пък имах времето да си поговоря с охраната, които ни разказаха как преди години са вадили хора от водата и подобни. Супер сладки бяха двойките, които бяха отишли заедно, защото момчетата винаги си пазеха момичетата и бяха готови да налитат на бой върху всеки, който смее да блъсне приятелката им. Момичетата, които бяха сами, също не се оставиха на произвола.

Най-много ми хареса една жена на видима възраст около 50, която беше дошла сама, вероятно на Korn, но така се раздаде на Chase and Status, че ми напълни душата. Макар да не знаеше парчетата, подскача и вика колкото мен (а това е доста).

Уви, всичко това са неща, които много малко медии коментират и всичко остава на повърхността със снимки на изпълнителите и на тълпата като множество, а не като хиляди индивидуалности.

Да, един фестивал не може да мине без принцески като Busta Rhymes, които си мислят, че могат да правят каквото си искат, да излизат с час закъснение и да разливат шампанско по техниката. Но защо никой не каза нищо за Chase and Status например, които взривиха публиката толкова, колкото самите Prodigy.

^ Това са те в Гластонбъри. Макар да нямаше изпълнения на живо, смея да твърдя, че при нас бяха още по-яки! И ни изненадаха с кавър на Rage against the machine – Killing in the name

All in all, съм крайно възмутена от вероятно единственото негативно мнение, публикувано в медията с такива размери. Защо е нужно да се пишат критики, за нещо, което има хиляди пъти повече позитивни от негативни страни?

Пък и трябва да признаем, че събития с подобен мащаб и концепция имат огромно влияние върху хората. Все пак на колко други места можете да се чувствате така:

Important disclaimer: Върху всички снимки с чуждо лого нямам никакви авторски права. Дължа ги на http://www.zrockbg.com/novini/40-te-naj-zapomnjashti-se-snimki-ot-spirit-of-burgas-2012-6281/