Магарешко рали!!! И други интересни работки от днешния ден

Днешният ден предполагаше да е скучен и обременен от пропътуването на тристата километра до Търново и обратно с цел виждане с баба и дядо преди заминаването ми. Изненадващо обаче се оказа доста интересен и забавен.

Знаехте ли, че в Гурково се провежда „био рали”?  Или по-скоро и вие като мен днес се питате „какво пък е това”? Оказва се една яка инициатива в Гурково с 41-годишна история, която събира буквално половината население на градчето на стадиона.

Малко данни: Идеята се ражда през 1971 година в една квартира в София, където трима студенти от Гурково – Стоян Богданов , Иван Рунтев и Илия Тодоров обещават на колежките си незабравими преживявания в  родния си град . Така  организират в Гурково  на 10 септември първото в света състезание с магарета. Прекъсвано е само по време на прехода – от 1898 до 2004 година.

В центъра на събитието стоят магаретата. Но не си мислете, че това е състезание за какви да е магарета – в него могат да участват само нагиздени магарета и украсени каруци. Те се състезават в няколко дисциплини, всяка от които със своя примамлива награда.
(щракнете върху снимката за по-голямо изображение)

Не си мислете също, че това е състезание с каква да е организация. Всеки един от екипа на събитието се отличаваше от тъпата с червена тениска с надпис „Био рали”. А церемонията по откриването започна с шествие, в което се включиха деца от две детски градина, а също „Мис Роза” и „Малка мис Гурково”.

 

Моят тати, разбира се, също успя да намери своята роля в церемонията, макар и неволно, като помогна за вдигането на знамето. Това се оказа една нелека задача, но в крайна сметка знамето бе издигнато, макар и с леко закъснение.

 

Моят фаворит за деня беше кметът:

 

В моменти като този, когато виждам нещо изключително непознато и изненадващо за мен се чувствам като малко дете – подскачам и се смея, а в днешния случай и правя снимки. И как няма, като наоколо са събрани страшно много весели хора, които очакват с нетърпение да започне вероятно най-масово посещаваното събитие в града. Интересът към него е неприкрито голям: срещнахме едно младо семейство, което си беше направило магарешки ушичкии специално за празник; една баба с радост разказваше как от телевзията са взели интервю от внучето й, което се возеше с дядо си на каруцата.

 

Онова, което ми хареса бяха незасилените мерки за сигурност, които ми позволиха да се приближа до магаретата, да ги пипна и д се снимам с тях. А, и входът беше само за две левчета.

За съжаление мама ни чакаше в колата вече от час и трябваше да се връщаме и не можахме да постоим до края.

Второто нещо, което направи денят ми чудесен бяха разговорът ми с баба и всички мамини дрехи, които извади от гардероба и които премерих до една. От целяи следобед искам да ви покажа само една снимка, правена преди 30 години.

Мама на абитурентския си бал :)

След кратка среща с едни полицаи(, за която нямам намерение да ви разказвам, макар да беше веселка, но пък кой ли е нямал интересни срещи с полицаи) денят приключи на път към къщи. За край ще ви споделя едно разсъждение на тати към мама:

„Той баща ти няколко път се изказва неподготвен за някакви неща. Ама пък в крайна сметка аз не съм женен за него, женен съм за дъщеря му. Пък на нея, не знам защо, ама й прощавам като се изказва неподготвена” :)