Как се кандидатства в Германия (от Пламина Диманова)

Подобно на предишният пост и този разказва за процеса на кандидатстване в чужбина, само че в Германия.
Специална благодарност на Пламина Диманова, че отдели едно немалко количество време, за да го подготви.

Как се кандидатства в Германия?

Очаквате нещо интересно? Уви!

Това е един дълъг (на моменти сякаш безкраен) процес, изпълнен най-вече с много чакане, бездействие, нерви, притеснения, съмнения и пак чакане. В общи линии почти нищо не зависи от кандидат-студента през цялото време. Но не си правете грешни изводи – "почти нищо" не значи "абсолютно нищо"!

Работата на бъдещия абитуриент е първият и най-значим етап. Иначе е елементарно (да бе да!). Трябва да си избере специалност и университети. Моите лични препоръки в тази насока засягат далеч не само кандидатстващите в Германия, а всички бъдещи студенти. Помислете добре в коя сфера се виждате в перспектива и какви са възможностите пред вас. „Голямото предлагане обърква потребителя” казва бащата на един приятел и може би все още нямате представа колко е прав. В Бундесрепубликата има хиляди специалности (ако не се лъжа бяха около 2), които ги няма в България, но сами ще видите какво лутане ви предстои между различните Studiengänge-та. След като направите избора си на специалност, е време да си харесате и университет. И в това отношение възможностите са не по-малко.  Аспектите, на които трябва да обърнете най-сериозно внимание са следните:

-          Срокове на кандидатстване. Почти сигурно е, че ако срокът за подаване на документите е преди 15.07, няма да успеете навреме.

-          Начин на кандидатстване. Дали се попълва Online Bewerbung, или се изпраща формуляра, който сте получили от университета, дали се кандидатсва през uni-assist или някоя друга подобна организация. Всичко това е описано в отделите за чуждестранни студенти.

-          Семестриални такси. Те са строго индивидуални за всеки университет и обикновено е описано всяка една част от парите за какво се използва.

-          Условия на кандидатстване. Било то приемни изпити (въпреки че са рядкост, но все пак на някои места има), тестове за професионално ориентиране, мотивационно писмо, допълнителни езикови познания, хорариум по определен предмет, практика (колкото и абсурдно да звучи) и каквото още ви хрумне или пък не.

-          Как става записването в случай, че сте приети (за да не бъдете изненадани като мен, когато получите писмо, в което пише, че трябва да се появите до 2 седмици и да се запишете)

-          Кога започва семестърът

-          NB! Как и при какви условия се кандидатства за общежитие! На много места едно от условията е да сте приети вече в университета, което в повечето случаи означава, че нямате никакъв шанс за общежитие от първия семестър.

Това са най-значимите неща, на които е добре да се спрете като за начало при избора на Uni и те спокойно могат да бъдат компонентите, спямо които да изготвите своята класация на ТОП 5. Защо 5? Не защото имате право на толкова, не просто това е бройката на комплектите копия, които могат да минат безплатно за подпечатване през Немското посолство. А за тази цел трябва да им представите (в посолството) 5 отговора от немски университети. (скоро и до там ще стигна в обясненията)

След вашето малко (което в последствие само вие осъзнавате, че не е било толкова малко, колкото са ви казвали) „проучване” е време да се свържете с въпросните университети. Всички препоръчват изпращането на писма по пощата, но според мен това са само излишни разходи – 1.50 лв за въздушна поща, а ако някоя некомпетентна слувителка успее и да ви излъже (както се случи с мен), може и по 4.50лв. за препоръчани писма, „които може да следите по интернет къде са във всеки един момент” но само в рамките на България, оказа се в последствие. Съдържанието на писмата не е нищо особено. Пишете откъде сте, какво искате да учите, въз основа на големия си интерес и краткия опит в областта и питате какви са особеностите при кандидатстването в конкретния университет.

И тук започва чакането...

Най-напред чакате да ви отговорят. Обикновено пише: Отговорите на тези въпроси ще намерите на следните интернет страници и са ви дадени линкове, които вече многократно сте отваряли при своето „проучване”. Но понякога ви отговарят и подробно на всеки един въпрос, като ви обясняват абсолютно всичко. Единстевия плюс на писмата, изпртени по пощата, е, че те ви отговарят по същия начин и нерядко слагат различни брошурки или пък конспекти, а ако е необходимо и формуляри за кандидатстване. Съветът ми е да пишете на повечко университети, защото не всички отговарят, а точно тези са отговорите, които трябва да представите в немското посолство.

Средната продължителност на процеса на получаване на отговори е неопределена. Започва някъде си във времето и завършва някъде другаде, когато вече решите, че спирате да се надявате на още отговори, което обаче не означава, че те спират да пристигат. Но до този момент ще сте изхабили достатъчно нерви и ще сте проверявали по 10 пъти на ден пощенската кутия или имейла си. Междувременно не би било зле и да си направите един Lebenslauf по образец.

След това чакането продължава. Този път обаче е немската диплома/сертификат. За да не се чувствате, че бездействате в този период, а и за да не си го мислят другите, може да си потърсите фирма, която се занимава с легализация на документи. Бих ви препоръчала тази, в която дадох моите, но за жалост милата и безкрайно отзивчива дама се отказа в края на „кандидат-студентския сезон” от тази си дейност.

След като си намерите такава фирма, вашата работа почти е приключила. От вас се очаква само редовно да проверявате в сайтовете на университетите дали няма да променят нещо във сроковете или условията на кандидатстване. (Отнема не повече от половин час на всеки 2-3 седмици.)

В карйна сметка оттук нататък настъпва най-дългото чакане – това на българските дипломи. Те всяка година излизат все по-късно и по-късно и кандидатстващите хващат все по-крайни и по-крайни срокове, но така или иначе нищо не зависи от тях. Дали това е стратегия на министерството на образованието да задържи младите в родината, като опропасти кандидатсването им в чужбина – не знам, но ако продължават да определят толкова късни дати (а да не говорим и за по-късни) на матурите, съвсем скоро ще разберем. Тежко и горко им на следващите випуски.

Но нека говоря по същество. Фирмата за легализация се заема изцяло с привеждането на необходимите документи в правилния за целта вид. От вас се иска да и ги набавяте своевременно. (доколкото това зависи от вас) Дипломите се предават в 5 копия + оригинал, а другите грамоти, сертификати и удостоверения за участия на олимпиади, проекти, обучения – само с 5 копия, за да се преведат на немски и да може към всеки превод да е прикрепен и екземпляр – коепие на оригинала.

В момента, в който всички документи са готови, разпределяте ги по пликовете, запечатвате ги и бегом към някоя като DHL, TNT, Speedy и други тем подобни, благодарение на които документите ви ще стигнат в деня преди крайния срок, въпреки че доставката се осъществява за по-малко от 24 часа. Сами се досещайте защо ще треперите до последния момент за това дали документите ви ще пристигнат на време или не и дали всъщност още от средата на юли вие ще знаете, че от вас студент на есен няма да стане.

В случай че документите ви са пристигнали до 14.07. вие спокойно можете да се отдадете на заслужена почивка, обременена за пореден път от чакане! Този път обаче бих го нарекла очакване, защото е изпълнено с надежда, че ще получите така желания Zulassungsbescheid. Това не го прави по-малко тегаво. За усещането спомагат и някои допълнителни фактори, z. B. приетите в Англия и Щатите вече си купуват билети, а оставащите в България поливат успешно взети изпити и класирания в тукашните университети, докато вие за пореден път сте на тъмно.

Но в крайна сметка идва и хубавият моемнт, когато научавате, че сте приети (обикновено  почти навсякъде) и неусетно става време да си стягате багажа и да литвате към Германията. Тогава пак сте на прага на неизвестното (както през повечето време, когато чакате преди това) но този път се оказвате насред цяла една нова действителност, която щом усетите, защото тя се пропива през всяка една малка частица от вас, си казвате „Заслужаваше си!” и започвате неусетно да пеете на целия нов свят Wellcome to my life нотички-нотички-нотички.

Пламина Диманова