Опиши твоите 20 години с три думи. - Тридуминестигатдагиопишат, бурни, кратки!

Стояхме в новото заведение до редакцията на вестник „Национална Бизнес Поща” и пихме кафе с Румен и Живка. Така де, те пиха някви неща, аз ядох пилешка супа. Живка сподели, че следващият брой на вестника ще е за 20тата годишнина и аз направих онзи мил поглед казващ „me wanna be in it plsss”. След 2 минути имах тема и трябваше да действам.

Намирам връстници на вестника, задавам им няколко въпроса и създавам едно готино блиц-интервю. Оказа се, че да намериш хора ’91 не е така леко, но ми се получи.

По-долу е оригиналът - 14 262 знака. В броя е поместена само съкратената до 6000 знака версия.

Кой ти ти?

Краси: Казвам се Красимир Георгиев и в момента уча в университета Есекс, Англия. Преди свирех на китара и пишех разкази но напоследък се занимавам със страхотното хоби да си пиша курсовите работи.

Евгения: Казвам се Евгения Борисова и съм студентка в Пловдивския университет. Уча Славянска филология (никак не е скучно, въпреки, че така звучи хаха)

Антон: Привет! Казвам се Антон Славов, но всички познати, непознати, приятели и неприятели ме наричат Рошко. Уча студент първа година в ПУ "Паисий Хилендарски" със специалност "Славянска филология с чешки език". Защото не мога да измисля нищо интересно и оригинално за себе си ще се опитам да сумирам интересите си, които не са особено малко. Китарист и вокалист на старозагорската metalcore/thrash metal банда "Armada", обичам меденки, котки, да спя до късно, лилаво, trance музика, качествено уиски, Пепси и китайска храна. Не обичам жирафи, кучета и гъби.
Жулиета: Жулиета Тихомирова Лечева от гр. Гълъбово, където и завърших „2ро Основно Училище Христо Ботев“, а след това и „Професионална Гимназия по Електроника Джон Атанасов“ със специалност Компютърна техника и технологии. А сега съм студентка в University College Northern Denmark ( Олборг, Дания). 

Георги: Казвам се Георги Георгиев, за по-кратко - Жоро и се занимавам с доста различни дейности но най-вече LARP и Crafting . За съжаление в момента не работя и не уча никъде, но се надявам скоро и на двете!

Еница: Казвам се Еница Коева, завършила съм музикалното училище в Пловдив със специалност арфа, а сега следвам полиграфия в Технически университет София – филиал Пловдив. Освен това се занимавам с ларп и исторически възстановки.

За какво стигат 20 години?

Краси: Общо взето за нищо, но пък имаме достатъчно години напред, за да ни стигнат.

Евгения: 20 години стигат да се научиш на неща, на които само живота може да те научи. Да се влюбиш.. доста :D Да се запознаеш с хора, които ще останат в живота ти завинаги и такива които ще ти забият нож в гърба само защото завиждат.. Също така за да разбереш, че живота не винаги е толкова розов, но в повечето пъти на тези години е :)

Антон: Предполага се, че това е един дълъг период от време. Уви, в последствие човек осъзнава, че не е точно така. Може би стигат за това човек да осъзнае колко бързо лети времето и как трябва в следващите 20 да си направи по-добра сметка за поставените цели. Оптимистично? Да!

Жулиета: 20 години стигат за много учене, купони, запознанства, приятни изживявания, сбъдване на мечти и всичко, което искаш да постигнеш.  

Георги: Зависи как се използват тези 20 години! За 20 години държавата ни е все така мизерна и кората все така бедни! За 20 години света постигна страшно много, най-вече в технологичен и медицински аспект.

Еница: Все още не съм живяла толкова, че да знам =P

А какво ти се искаше да направиш в тези 20 и не успя?

Краси: Ферарито още ме чака в магазина, за друго не се сещам в момента обикновено си поставям краткосрочни цели.

Евгения: Искаше ми се да обиколя света с приятели, но не се получи. Криза е хахаха
Антон: Да стана световноизвестен. Свят пази се, нямам намерени да се отказвам!

Жулиета: Винаги съм постигала целите си, но винаги съм искала да скоча с бънджи или с парашут.... но все още събирам смелост за да направя поне едното. :) 
Георги: Всеки ден искам да направя нещо но не успявам ! Списъкът е сигурно безкраен, но така и не успях да скоча с бънджи и парашут.

Еница: През 19-те години, през които съм живяла, всичко, което съм си поставяла за цел, съм го постигала :)

Ако трябва да определиш миналите 20 години с кои 3 думи ще го направиш?

Краси: Трудни, Приятни, и най–вече: къси.

Евгения: Незабравимо весели мигове...

Антон: Тридуминестигатдагиопиша, бурни, кратки

Жулиета: Тези години бяха много емоционални, луди и разбира се незабравими.

Георги: Трудно е човек да определи 20 години от живота си... а и с 3 думи .
Но като се има в предвид това, на което съм ставал свидетел за тези 20 години - страхотни, ужасяващи и странни!

Еница: Самоусъвършенстване, забавление и учене ^^

Кой е най-яркият ти спомен за изминалите 20 години?

Краси: Имаше доста ярки моменти през тези години, но най–яркият от тези е когато се влюбих за пръв път в едно прекрасно момиче.

Евгения: Определено идването в университета! Срещнах прекрасни хора, в тяхно лице много добри и верни приятели и компания по чашка :D
Антон: Основаването на групата, с която свирим.

Жулиета: Мигът, в който се сбъдна 1 моя мечта – нещо, което ще помня цял живот. Усещането е неописуемо и дано всеки го изпита поне веднъж.

Георги: Най-ярко си спомням навечерието на 2000-ната Нова Година! Новото хилядолетие, хората си мислеха че всичко ще стане по-хубаво и леко...

Еница: 1-ви април 2006, когато всичко беше пролетно и прекрасно, а първата ми любов ме удари по главата xD

Как виждаше себе си на 20, когато беше на 10? Има ли прилика с настоящето?

Краси: Като бях малък винаги си представях, че ще съм супермен, прилика няма освен суперсилата ми да пека палачинки.

Евгения: Когато бях на 10 мечтаех да съм журналистка и да имам свое списание или вестник... Така, че не хаха
Антон: Страшна картинка, хаха! Виждах се като певец - полицай, щастливо оженен за любовта си от детската градина. Коментар – излишен.

Жулиета: Когато бях на 10г. много исках да стана дизайнерка и си представях, че вече на 20 год. ще имам своя марка дрехи. Но сега искам да стана програмистка и мечтите ми преди и сега са се променили изключително много.  

Георги: Абсолютно никаква! Само като си спомня... Когато бях малко хлапе и как съм гледал високо нагоре момчетата и момичетата, със замечтан поглед исках и аз да съм като тях! Исках да съм голям, силен, умен и какво ли още не! Разбрах обаче, че за това ще ми трябват поне още 50 години, а не 20.

Еница: Виждаше ми се ужасяващо далече, а сега ми се вижда твърде скоро. Има доста голяма прилика, само че тогава смятах, че ще се занимавам цял живот с музика.

Чувстваш ли се пораснал или си още дете?

Краси: Определено пораснах. Макар и част от мен все още да е останала дете, сега се чувствам много по отговорен за своя живот и успех.

Евгения: С мен се случиха много неща, за които бях малка. Преживях неща, които ме накараха да порасна по-рано от колкото трябваше. Но все пак.. всеки е дете понякога :)
Антон: Повече като вдетинен пораснал човек.

Жулиета: Определено все още детето в мен надделява, но понякога се чувствам и доста пораснала.

Георги: Естествено, че се чувствам порастнал! Погледа ми върху света и самото ми мислене се промениха много, но във всеки от нас винаги ще остане по едно дете.

Еница: Душевно съм на 8!

Как си представяш 21-та година? А следващите 20?

Краси: В предвид, че 2012 наближава не мисля, че ще имам късмета да живея толкова дълго. Шегата на страна, моите лични надежди са, че за това време ще мога да си намеря работа и осигуря дом, пък за другото ще видим.

Евгения: 21-та година си представям много сериозна и трудна. А следващите 20 още по-трудни, но и страшно значими и щастливи :)

Антон: Надявам се да бъде успешна с всяко едно от начинанията, които съм решил да подема. Следващите 20? Лесно, щастливо оженен за любовта си от детската градина, известен певец и полицай.

Жулиета: На 21 години и след още 20 си се представям все така усмихната, както винаги оптимистично настроена, но с разликата, че може би ще имам семейство и хубава кариера (или поне на това се надявам). :) 
Георги: Незнайно защо имам лош опит с дългото планиране ! Поради тази причина не смея да мисля за неща по-далечни от седмица напред, но се надявам всичко, за което мечтая да стане реалност!

Еница: Ще мога да пия алкохол навсякъде по света легално! ^^ Иначе не много по-различно от сега. Надявам се, с много пътувания, приключения и откриване на нови, яки неща ( :

Би ли отделил следващите 20 години на това, да се занимаваш с журналистика?

Краси: Определено не не че не харесвам професията, просто това не е страстта ми.

Евгения: Хах. Както написах малко по-нагоре това ми е мечта от както бях на 10.. Така че да, с голямо удоволствие :)
Антон: - Би ми било страшно интересно, но това не е работа за всеки. Не бих се справил успешно, защото често езикът ми се заплита като говоря, а мисловната ми дейност протича малко по-бавно, отколкото всъщност искам, за да мога да се занимавам с тази нелека професия.

Жулиета: Бих отделила и повече време да се занимавам с журналистика. Запознаваш се с много и най – различни личности. А и за да се занимаваш с журналистика трябва да си и добър писател, а това е предизвикателство. Все пак читателите не трябва да се отегчават още на 1я прочетен ред.

Георги: Мисля, че не, журналистиката ми е леко непонятна среда!

Еница: Не!

Какво е най-важното нещо според теб, което трябва да бъде една медия, за да съществува поне още 20 години в модерния свят?

Краси: Не разбирам много от пазарна икономика, но според мен една медия трябва да е или практична или атрактивна, а най–преуспелите са тези, които комбинират и двете.

Антон: Източник на реална информация, защото на никого не е тайна жестоката цензура, която се налага сред тях и манипулацията на новините.

Жулиета: Е на 1во място да е модерна :D ахаха, да е малко по цветно, за да привличат вниманието на по - младите като за начало, да е винаги в крак с промените, да има най – вече интересни статии, които да привличат все повече и повече читатели. 
Информация за какво се случва около тях и света, какво е положението с образованието може би, къде могат да учат това, което искат (малко по–подробна информация, понякога много трудно се намира). И може би и информация за големи партита, където могат да разпуснат през почивните дни. ;) 

Георги: Истината се цени най-много! Когато фактите не се изкривяват и преиначават тогава хората ценят медиите, и може би трябва да се стремят първи да излагат събитията...

Еница: Хахахаха, за жалост зависима. Sad but true =/

Какво е нещото, което медиите трябва да дават на младите хора?

Краси: Това, което лично аз бих желал от една медия е информация за събития, от които бих се поучил, а не тривиалните клюки, с които повечето медии се стремят да привлекат внимание.

Евгения: Трябва да се обхождат теми, засягащи всяко поколение и да е направено със стил. За да се привлече максимално внимание е нужна оригиналност и много упоритост. Също така, да се взимат интервюта с хора минаващи по централните улици - така те ще купуват вестниците, също така и техните близки и приятели, за да четат статиите и интервютата
Антон: Повече глас.

Георги: Информация... какво повече би искал един млад човек от медиите!

Еница: Мм, повече интелектуални теми, а не евтини клюки и съшити с бели конци, уж сензационни истории.

Ако можеше да интервюираш една известна личност коя би била тя и защо?

Краси: Има много хора в историята, с които бих говорил, но нямам специфичен въпрос за нито един от тях.

Евгения: Бих избрала Асен Блатечки. Харесва ми като човек и начин на мислене. Умен и

красив човек.

Антон: - Елвис Пресли, а си имам и две причини. Той е "Кралят на рока", а и за да мога да го интервюирам значи ще е пак сред живите!

Жулиета: Сигурно някой политик – винаги всичко обещават, а нищо не изпълняват. Бих искала да разбера каква е причината за да е така и защо в България сме в такова лошо положение. 

Георги: Винаги съм искал да се срещна с баба Ванга! Да разбера как живее и какво обича.

Еница: Том Арая, защото много искам да разбера как вижда религията и най-вече как съвместява идеологията на християнството с идеологията, заложена в песните на Слейър, която е по-близка до вижданията на Ницше - порицава робския морал и издига силната воля като ценност.

Ако можеш да напишеш статия в „Бизнес Поща” за какво щеше да се говори в нея?

Краси: Определено бих говорил публично, ако знаех, че думите ми ще бъдат чути и биха променили нещо, за момента не мисля, че това е възможно в България.

Евгения: За проблемите между децата и родителите. Тази тема засяга всеки и според мен, моето виждане е по-специално :)
Антон: Бих говорил как на изкуството в страната, най-вече музиката, не се обръща никакво внимание. А творчеството е невероятно богатство и трябва да се подкрепя и поощрява! · - Определено статия за българските банди. Първата ми статия би била дори ревю на предстоящия албум на заралиите "No Recharge"! ♥

Жулиета: Най–вероятно ще е за новото поколение – всички са толкова заплеснати по нашите „фолк диви“ и са им идолки, а това е много лошо..., а друго е, че поколенията с всяка изминала година затъпяват все повече и повече. А това е наистина много жалко... Георги: Едва ли щях да напиша нещо интересно, което да не е било чепкано и дъвкано хиляди пъти преди това...

Еница: По заглавието на изданието съдя, че едва ли мога да напиша нещо, което да съответства на тематиката на изданието.

Какво би препоръчал на създателите на вестника?

Краси: Да продължават с добрата работа и да не спират да поднасят на читателите това, което ги прави преуспяваща медия всички тези години.

Евгения: Ами мисля, че вече препоръчах :)

Антон: Добавете още страници ♥!

Жулиета: Да продължават все в същия дух с издаването на вестника.  

Георги: Мисля, че няма какво да им препоръчам! Щом 20 години този вестник е един от най-продаваните... мисля че всички препоръки са излишни.

Еница: Ъм, никога не съм го чела и нямам представа.

Ако можеш да ги попиташ нещо какво би било то?

Евгения: Бих искала да попитам защо не промените дизайна на 1-ва страница?

Антон: Какво ще се случи, ако Пинокио каже - "Сега носът ми ще порасне?"... Все още търся отговора.

Георги: Как се виждат след 20 години?

и два въпроса offtopic:

Какво ще получиш за рождения си ден?

Краси: Торта, подаръци и добра компания, какво повече му трябва на човек?

Евгения: За рождения си ден най-вероятно ще получа някоя книга. Обичам да чета :)
Антон: Трябва да попитам мама и тате... Не казват!

Жулиета: Е, имам още няколко месеца и не все още не мисля за рождения си ден.

Георги: Ами... нямам си никаква представа но дано да е нещо хубаво.

Еница: Хммм, не знам, предпочитам изненадите ^^

Кои са любимите ти песен, филм, книга... от 1991?

Антон: Аз съм меломан, така че ще отговоря с песничка. Ах, колко мрачен и страховит ще прозвуча, тъй като съм фен на "тежката музика" - Overkill - Soulitude.

Жулиета: Песни: Michael Jackson – Black or white; Bryan Adams – Everything I do I do it for you

Еница: За песен – Seasons In The Abyss на Slayer, колкото до филм и книга – обикновено като чета или гледам филм не обръщам внимание коя година са издадени =/

Материалът излезе на 2.01.2011 във вестник "Национална Бизнес Поща"