Всъщност тази история далеч не започва от въпросната вечер, а три седмици по-рано, когато г-жа Бухчева влезе в класната ни стая с предложение да се включим по проект на тема „парламентаризъм”. На кратко – отиваме в София, срещаме се с народните представители от област Стара Загора, посещаваме НС и МС, зяпаме скучните столични забележителности и се прибираме.
Действителността не беше много по-различна с малката, но съществена разлика, че трябваше да сме подготвени за тази среща. Как? Прочитайки конституцията и десетина други статии, за да сме компетентни по темата и да можем да зададем адекватни въпроси. Това ми коства четири събирания след училище, две прекалено късни лягания, изчитането на 14 статии в интернет и основния закон на страната. Трябваше за една седмица да навляза в сфера, от която си нямах абсолютно никакво понятие и то на едно стабилно ниво, за да мога да формулирам какво не ми е ясно. В процеса на подготовка групата от 30 човека влезе в конфликт не един път и уби не малко на брой нервни клетки. За какво? Определено не точно за онова, което очаквахме, но все пак не за нещо съвсем без стойност. Малко подробности:
Онова, което ми направи впечатление е стремежът им да симулират прозрачност и откритост. Фрази като „свободно за всички граждани” и „всеки има достъп до...” са едно от най-често употребяваните. С готовност предлагат да се проведат дискусии и в нашето училище, на които с удоволствие ще присъстват, все пак имаме нова зала. ;-) Набляга се и на състава на партия ГЕРБ – 30% млади хора. Изобщо, всичко е чудесно.
Да, ама не. Застанали пред теб, ти се струва, че това са най-добрите и най-милите хора на земята, че те се борят за доброто бъдеще на България и че всичко ще се оправи благодарение на тях. В публичното пространство можеш да се правиш на всякакъв, но фактите говорят друго. Без да изпадам в подробности, защото обещах да си мълча (макар че както каза по-горе всичко е публичнатайна) четиримата застанали пред нас имат някои дребни провинения и са използвали служебното си положение, за да натиснат някого тук-там.
„Ако не искаш да бъдеш манипулиран трябва да познаваш всички гледни точки” си мислех докато депутатите излизаха от залата.
Може би е тук моментът да изкажа силното си възмущение и от поведението на нашата директорка. Тя, жената, от която всички в училище се страхуват, днес показа, че не е нищо повече от всеки средностатистически чиновник, който се мазни на по-висшестоящите. Тази жена изрази сърдечните си благодарности на господин Ив. Колев за спонсорството на залата, връчи му сертификат (или нещо такова), но любезността й не стигна до тук. Трябваше специално да се прекъсват говорещите, за да се правят вмятания, обясняващи колко е хубаво онова, което прави сегашното правителство. Как новата идея за промяна на закона за образованието е просто прекрасна и как е много щастлива, че госпожата ти Калнева е тук днес (тя съвсем случайно е в комисията по образованието).
До тук с възмущението. В залата влиза Марина Цекова, журналист на БТВ. Тя е първият човек днес, който дава реални отговори, не отбягва въпросите ни и не увърта. Директно изказва мнението си по всички теми, които засягаме и освен това го аргументира стабилно. Веднага разбираме, че срещу себе си имаме един човек, който има собствено позиция и не се притеснява да я изказва.
„ГЕРБ няма да оставят следи” смята тя, защото са дошли на власт по време на пожар. В добавка към това те с нищо не се различават от правителствата в предните 10 години – пионки в нечии ръце. За да дойдеш на власт ти трябва подкрепа, но когато си постигнал целта си трябва да работиш за онзи, който те е подкрепил. Така се стига до популярния в страната ни лобизъм, а от него страдат точно онези, чиито права трябва да бъдат защитавани – нормалните български граждани. Разликата между ГЕРБаджии и предишните мнозинства в НС е, че тук известен е главно лидерът, а останалите членове на партията остават в сянка. Не че те не работят и не изпълняват задълженията си, просто за тях не се чува.
Г-жа Цекова ни споделя и други свои наблюдения, а също и дава някои съвети, след което се връща към професионалните си задължения. Възхитена съм от нея (аз всъщност съм възхитена от журналистиката като цяло), защото наистина ценя хора, които нямат притеснение да изразяват позиция.
Посещението на сградата продължава с настаняването ни на балкон изток, от където можем спокойно да наблюдаваме парламентарния контрол. Моментът е много важен – гласува се таз годишният бюджет.
Виждаме Симеон Дянков от далече, ама и той ни вижда, и не само той. Внасяме малко смут в залата (или поне сред тези, които погледнаха в нашата посока) с белите си дрешки и любопитни детски физиономии. Първо впечатление – купете си по-добра озвучителна техника! Залата не е чак толкова голяма, колкото си я представях, гледайки я по телевизията, а в нея цари някакво особено настроение. Операторът си чете вестник, докато е насочил камерата към говорещия депутат. Онези, които би трябвало да слушат и да репликират обаче също четат вестници. Готина картинка!
Председателят на Народното събрание обявява, че група от Стара Загора е на посещение и сме посрещнати с аплодисменти.
От народното събрание – толкова. Отиваме да хапнем в клуб-ресторант „НС”, където на фона на цялото величие на парламента ни посреща типична българска мизерия, но поне шведската маса е на поносимо ниво. Хапваме и продължаваме обиколката си из София. Със столичните забележителности не искам да ви занимавам, защото те са широко застъпени в учебниците по история и география. Пътуването завършва в The Mall, което е най-веселата част от деня за част от групата.
На връщане за пореден път изпаднах в разсъждения за много неща, пряко или косвено свързани с днешния ден. За пореден път се възхитих на природата и се зачудих дали не мога да направя нещо, за да помогна в борбата за опазването й. Започвам като си изхвърлям отпадъците в кошчето. В името на същата тази природа днес замерих Ален с шише, за което лекичко се извинявам, беше малко импулсивно, но мнението ми, че трябва да я пазим не се променя. Димитър се зарече да стане политик, а ние обещахме да гласуваме за него. Дано не стане като онези, които са загърбили идеалите си само и само за да запазят поста си. Според Марина Цекова да следваш журналистика е безсмислено, затова се замислям дали да не запиша нещо свързано с екология и защита на природата.
Ние сме бъдещето. Ако Калина стане лекар, Димитър министър-председател, а аз – журналист, значи може да сме сигурни, че държавата ни е в добри ръце.
No comments:
Post a Comment