За пръв път срещнах думата „субкултура” в списание „Едно”, което отразява събития и личности извън mainstream-a. Тогава реших, че тази думичка е много готина и ще я ползвам за в бъдеще. До днес.
Живка Кехайова ми предложи много приятна темичка за младежките субкултури в днешни дни – пънкари, сейтъри, скинове – да се поровя в интернет и да ги опиша интересно в една статия за неделния брой. Доста бях ентусиазирана и веднага седнах да търся информация. На грешното място. Вместо да отворя любимата си обективна Уикипедия, аз се забих в някакъв си сайт СЕМИНАРдолначертаBG, в който много изчерпателно са представили различни младежки субкултури.
Те ни смятат за травмирани, недоволни от живота и от настоящето си. Метали, емота, скейтъри, слагат всички под общия знаменател на субкултурата, чрез която се спасяваме от мизерното си ежедневие и си живеем в един измислен свят. Всъщност какво са за тях всички тези различия – от една страна начин да изпъкнеш, да се представиш за по-различен, от друга да се социализираш със „себеподобни” в едно затворено общество.
Тези среди дори имали свой собствен интернет „език” ПРЕДСТАВЕТЕ СИ! Който идвал от променени английски изрази. Много ме накефи обяснението на това т.нар явление: "Западните езици са алтернативен източник, чрез който младежите изразяват бунта си срещу дървения идеологически език. Младежкият хедонизъм се възприема като анархистичен бунт срещу официозната, стерилно-благоприлична, комсомолска култура." Колко много сила и дълбок смисъл има в това изказване! Нашето поколение, като едни хора, живели дълго под комунистическа власт, имаме нужда да се отърсим от нея, намирайки единствено спасение в английския. Интересно, дали Германците не използват безброй чуждици. Думата Stern (звезда) все по-често се замества със Star, например. Ама сигурно не съм права, понеже германците са били наполовина комунистическа държава. Сигурно в западна Германия говорят на чист немски, а е източна, като знак на протест говорят на англо-немски. Смесването на майчиния ни (български!) език с английски е наречено „езикова кулминация” в комуникацията. Ако някой ми обясни смисъла на това словосъчетание, то евала!
В Тема за субблогинга (блогове на различните субкултури) е „разтълкуван” един от многобройните блогове за рок и метъл така: „Прегледът на постингите свидетелства за образа на автора като фен. Човек буквално настръхва от езика на този блогър: смразяващ, прям и категоричен, режещ като трион, без да се съобразява с нечие мнение и настроение.” Което е странно, понеже? Толкова ли е важно да се отбележи, че един фен с голяма емоционалност разказва за нещо, което го кефи. Такъв въпрос: С какво това се различава от ходенето за риба, например. Защо когато един рибар се възхищава или се хвали с улова си това не се смята за странно, а когато един пълен с енергия младеж намира стойност в дадена музика това е адски странно и е тема на текст от 12 хиляди знака (без шпациите!)? Питам: Защо „възрастните” не могат да си набият в главите, че младите хора ги надъхват различни неща?!
Статията за субблогинга завършва с един много сложен цитат, който не смятам да тълкувам: Метаморфоза претърпява и субкултурното тяло, което най-често е квинтесенцията на субкултурата, въплъщението (буквално) на нейния стил. В блогосферата то вече е киборгизирано, с което, както казва Дейвид Бел, "тялото се поддържа видимо, докато в същото време се повдигат съществени въпроси, свързани с границите на тялото, с природата, културата и технологиите и с още много други неща... На киборга могат да бъдат приписани героични или романтични характеристики, могат да го квалифицират като труден за възприемане, тревожна метафора за несигурност, променливост и хибридност. Метафорично или не, "киборгът въплъщава едновременно желанието и ужаса от киберкултурата много по-силно от която и да било друга фигура. Тъй като ние от минута на минута все повече живеем като киборзи, трябва да продължаваме да доказваме пред себе си, че сме гранични същества, включително и тези, които все още дори не можем да си представим. " [Bell, 2001, p. 150]" Извинете, че ви загубих 2 минути от живота с тая простотия. Все едно слушам мъжа си да нарежда красиви думички, които обаче нямат никакъв общ смисъл. На фона на това по-горе, дори ПИФ-овото „Като прозорец към стена” звучи по-логично.
Ако си мислите, че субблогърите са най-мизерните нещастници, които са част от субкултурата, изчакайте да чуете за скейтърите. След като прочетох публикацията за тях, направо се зарадвах, че съм карала кънки, а не sk8.
„Те са изградили около себе си собствен малък свят, в който живеят според законите на скейта.” – построили са му паметник и всеки ден четат сейтърската Библия, която им показва правия път. Все пак има надежда, докато емо- и метъл-блогърите виждат Интернет като „начин за справяне с реалността”, то скейтърите се „социализират постепенно.” Техният „макро свят” бил един вид по-добра версия на „макро обществото”, от което не били доволни. Че кой е доволен от макро обществото е майка му !@$%^? Не, „нормалните” хора виждат света розов и хубав, а скейтърите, пънковете, метълите, скинарите го хейтят! Така е! Само така е!
Мога само да предполагам, но за да изгубят абсолютно връзка с „външния свят” скейтърите били имали „Реч, бедна на изрази, с чести повторения, експресивна и лаконична” (защо в моя свят експресивен и лаконичен не могат да са определение на една и съща част на изречението?). Понеже няма пичове като Стефко, например, които учат в елитни гимназии и понеже всички са мега западнали и жалки, та за тва и не могат да се изказват? Убедена съм, че е така. И не им стига тва на скейтърите, ами и дрехите им били „винаги по-широки от необходимото”. OH MY GOD (they killed Kenny)! Какво значи „необходимото”, да бяха написали „от редното” даже...
„С конструирането на собствен и относително затворен свят те протестират срещу видимите аспекти на социалната несправедливост на постсоциализма и голяма част от тях все още виждат успешното си бъдеще именно чрез миграция на Запад. Това, че в западните общества тротоарите и улиците са по-равни и по-хубави за каране на скейт, това че имат скейтпаркове, професионални състезатели...” - една Утопия <3333
А не са ли мама и тате, медиите и изобщо всички и всичко наоколо тия, които ни обясняват, че тука е пълна мизерия и е необходимо да се махнем? Секйтът ли е водещ в желанието да емигрират или някои много по-съществени фактори?... Така се... „Липсата на примамливи алтернативи се явява допълнителен стимул за "бягство от света" чрез заместването му със света на скейта.” Докато има хора в България, които си седят на задниците и пишат някви пълни простотии за субкултурите, няма да има алтернативи. И ще се наложи на горките скейтъри да бягат от света...
Да, при принадлежността към дадена субкултура има вид „норма”, но тя не е като онази, спазвайки, която искат да ни виждат възрастните. Днес отидох на работа с лилава рокля и високи обувки. Вчера отидох с широки карирани панталони и потник. Това не значи, че съм принадлежала към различни субкултури? Аз имам моите възгледи за „живота, Вселената и всичко останало” и съм намерила хората, с които да ги споделям. Какво толкова странно има в това, че трябва да му се отделят десетка 12-хиляди-знакови интернет страници. Май на възрастните не им е дошло повече комунистическо мислене. Вземете пример от мнението си за нас – ние се опитваме да му се противопоставим!
*Наклонените изречения са цитати.
No comments:
Post a Comment