Има надежда ^^ *от 12.08.2010*

От 1999 на днешния ден се отбелязва Денят на Младежта. Причината е бая... глупава за това я копирам директно от нета: На 17 декември 1999г. с резолюция 54/120, Общото събрание на ООН приема направените препоръки на Световната Конференция на министрите отговорни за младежта /състояла се в Лисабон на 8 – 12 август 1998г./ 12 август да бъде обявен за международен ден на младежта.
   По този повод в София беше организиран младежки „хепънинг”, в Бургас откриха байк парк, а във Враца на 6. август се проведе малък рок-фестивал. Какво организираха в Старозагорска община? Хм... НИЩО. Ако не броим дискусията за проблемите на хора с увреждания, която намирам за много необходима, но не и достатъчен начин да отбележим този ден. Разочароващо... ( От журналистическа гледна точка още повече, защото сведе темите ми за писане до една.)
След въпросната дискусия отидох в редакцията, където се занимавах с това-онова, което Борис квалифицира с „too much information”, но поне съм почти готова с творенията си за следващия брой на НБП.
В крайна сметка деня ми осмисли един много готин възрастен мъж, който дойде до редакцията чак от Трите Чучура, за да изкаже мнение за първата си любов. Петър Бакърджиев в известен архитект в града, но онова, което в редакцията ми обясниха за него е, че е много усмихнат и ведър. Какво ми направи вчепетление? Носеше тениска на The Beatles и зелена връзка за телефон на черни и бели овце. Сладур! ^.^ Не ме бива да описвам хубавите черти в характера на хората, просто никога не мога да намеря думи да опиша голямото щастие, което обзема сърцето ми, когато се срещам с интересни и зареждащи събеседници. Ще го опитам да илюстрирам част от цялото с пример: Купил си книжка с картинки. За вампири. И вътре имало сребърни куршуми, люспи от дракони и се разказвала историята на тези митични същества. Книжката едва ли е била предназначена за повече от 6-7 годишни, но г-н Бакърджиев я е сметнал; за изключително готина.


Петър Бакърджиев с жаба

Е какво по-яко от това? Един човек, който, въпреки че е възпитан през комунизма и животът му е бил труден (днес и разказа за част от преживяванията си и перипетиите си преди да започне да следва архитектура) е запазил огромна част от младежкото в себе си. То блика от начина, по който говори и от историите, които разказва.

Може в Стара Загора никой да не се сети за младите хора на единствения за тях празник, но аз лично са себе си съм напълно доволна от днешния ден, защото се запознах с един човек, много по-млад по дух от голяма част т.нар. „млади хора”.

Статията за първата любов ще излезе в 33 брой на НБП. По мое нескромно мнение ще се хареса на младите хора. Приемете го за моя „подарък” за деня на Младежта.