Euroweek ли казахте? *от 06.10.2010*

Любими мои, това по-долу е един доста позитивен пост, моля, четете го като такъв. 

Адски дива седмица! Не че имаше кой знае какво за правене, но самото висене навън по цял ден и фактът, че единствената ти мисъл е „Снимка. Интервю. Записки. Снимка. Интервю. Записки.” e доста изцеждащ. Ставаш в 8, отиваш на евент, лягаш в 12, след като си публикувал всичко в блога на евроседмицата, и на сутринта пак същото. Дори започвам този пост преди края на цялата олелия, защото в последния момент няма да имам време.Но по-подробно.Европейската седмица, или по-скоро мисленето за нея започна още около 25 септември, когато се вяснах в училище, за да отразя националните дипломи в НБП и любимата ми директорка ме заби с якото „Нали си свободна на 1 септември?”. „Ъ-ъ-ъм... не!” Не, ама на директор отказва ли се така лесно? Не че отидох, ама после и се обадих да ми обясни какво иска от мен. Не че ми обясни, препрати ме при госпожата по БЕЛ, която ме препрати при тази по английски, която се оказа моят бъдещ директен работодател.Колкото и да е трудно на хейтърче като мен да си признае, по време на Euroweek имаше много положителни емоции и хубави моменти и общо взето бяха повече от лошите.
Вече придобих деформацията да подреждам събитията по дни, затова и тук ще направя така: Day 1.За някои това беше „Arrival day”, за нас „Ден за украсяване на стаята”, защото Бухчева ни заяви на 30ти, че трябвало да си направим скучните четири стени интернационални.Go team!Стана доста добре и положеният труд си заслужаваше. Пък и го направихме с огромно удоволствие, защото в стаята бяхме останали само готини хорица и се разбирахме чудесно. Вярно, скъсахме и нерви, но без това не може. Би било твърде идеално. Като цяло имаше голямо количество от любимата ми еуфория.

Като си чета записките в гербаджийския тефтер се сещам какъв сеир беше на генералната репетиция. Един в розова блузка тича по сцената и дава акъли на участниците. Междувременно пред училище пристигат гостите от Европа, очаквани от хостове и гидове. Още със слизането на естонците Десито Христофорова крещи на български какви идиоти са. Милата доста се беше изнервила. 

Day 2: Opening day или денят, в който бях двоен репортерЗа „На гъбата” трябваше да си подготвя репортажче от събитието, което беше запланувано да се случи около 10:30 часа в събота. Все пак решихме да го отложим за следобеда, а сутринта бях пратеник единствено на блога на Euroweek. Церемонията по откриването нямаше да е българска, ако не беше прекрасната издънка с якия превод на речите на кмета и Сотирова. Супер просто. Понеже речите се мислят на място, че е много трудно да се преведат предварително. Изкарали две спекани дванадесетокласнички и давай превеждай като си нямаш друга работа. Мъка, мъка! Пънаха се горките, потиха се, преведоха криво-ляво. МЪКА! Последва речта на Илиана Иванова, която доста умно заяви “I’ll switch to English” и си изкара цялото приветствено слово на английски. Преводачът (по-подходящо би било да го наречем „преводач” в кавички, защото ролята играеше някакъв учител от нашето училище) малко остана без роля И ПО-ДОБРЕ.

Най-най-якото от откриването за мен беше танцът със свещи на момичетата от училище. Като хореография не беше нещо особено, но беше ефектен и предизвика фурор в залата. Последва скучен видеоматериал за историята на Стара Загора, озвучен на сричан английски.Коктейлът на Ил. Иванова не ме накефи, защото сладките неща свършиха много бързо.Таня: „Хостовете не могат да ядат.”Иван: „Че аз съм гид на Турция.” – седна и си хапна, после си взе и тениска с надпис ГЕРБ. Че защо да им се съобразява с кривата организация?Следобеда дойде най-после момента, в който да си направя интервюто за ТВСтЗ, в което попитах разни хора разни неща и се обзалагам, че е много много скучно. Ама сама съм си виновна. След интернационалния бюфет португалците започнаха да свирят на китара и да пеят. Това прерасна в голям кръг в средата на двора, който пееше без музика, а на края надуха колоните и си направихме едночасова импровизирана дискотека. “Musik macht Freu(n)de”- написах го вече на няколко места, но сега ще го обясня. Това го пише на една тениска на Дка, на която се кефех като идея, но вече се кефя като смисъл, като дълбочина и като абсолютна житейска истина, защото го усетих. Как 300 човека танцуваха заедно, подскачаха заедно, пяха заедно, забавляваха се заедно, нищо че се познават едва то няколко часа. Може да сме от всички краища на континента, но музиката обединява всички. „Приказки под липите”... Не! „Музика под липите” би била темата, която да постигне целта на Euroweek за сплотяване на младите европейци и насърчаване на работата в екип...

Пауза за душата

   

Day 4 (на ден 3 не присъствах, защото ме домързя да стана в 8 и да замина за Велико Търново с групата) – т.нар. „Учебен ден”... „учебен” е силно казано.Докато литовците учеха български аз учех литовски. Една много вдъхновена учителка седна до мен и започнахме да си говорим на немски. Преподавателите всъщност винаги са най-любознателни и ако искаш да научиш нещо обърни се към учителите, не към учениците. Много са малко хората на моята възраст, на които любознателността им е основно качество. Все пак двама литовци се престрашиха да направят диалог на български и им се получи доста добре. Като пренебрегнем някак си факта, че водещата на урока си глътна граматиката, мисля, че това беше един ползотворен час.А: Labas! Kaip sakasi?B: Gerai! O tu?A: Puikai! (дано не бъркам правописа)След този час вървях по коридорите и поздравявах всеки познат с „Laba dena!” 

 WORKSHOPS FTW! Колко много ядене имашееее! Банички, месеници, бисквитки, курабийки, плодове... мммм... Готинко си беше. Чужденците по-скоро не пожелаха да изпробват занаятите, но им се радваха отстрани като на нещо екзотично. Направиха си мартенички де. А някъде имам снимка на една германка, която прави каничка на грънчарското колело. 

 Най-големият сборен пункт се оказа физкултурният салон, където европейците учеха български хора. Две от естонките наистина ме убиха с умения и схватливост и след по-малко от 20 минути вече танцуваха право и дунавско хоро и бяла роза. БРАВО МАЦКИ! КЕФИТЕ! Разбира се, правото хоро беше най-лесно за всички, а германците, холандците и австрийците се отказаха още преди да са пробвали. Един словенец ми показа малко полка и мисля да се науча. Не е трудно.
Точно урокът по национални танци беше този, който осъществи целта на Euroweek – хора с различна националност, език, традиции се хванаха ръка за ръка (буквално и преносно) и направиха нещо заедно. Ръкопляскаха си, усмихваха се, станаха едно цяло, макар и за кратко време. Усещаше се веселието им и чувството на задоволство, когато научиш нещо ново.
Мързи ме да пиша повече, затова само накратко ще спомена приказките под липите. Страшно лъчезарни участници, много смях и много желание. Много изцепки и издънки, също, но пък ни беше готино.

Day 5 – Дъждовният студен мрачен ден на Стара Загора

Не знам чия гениална идея беше да включим чужденците в манифестацията, ама беше супер логична просто. Вали, а ние кибичим на главната и слушаме Керанов старши да ни поздравява. Връчиха ключа на града на младото кметченце и манифестацията започна!Следобеда след нея беше якият open-stage performance на всички участници. Невероятни народни танци и песни! Възхитена бях. Българската група до последно не знаеше какво ще изпълнява. На края все пак замазаха положението. Ля-ля. 

Day 6 – Спортен ден на закрито. В този момент съм вече толкова скапана, че ми е все едно какво се случва. Португалците биха на бадминтон, а белгийците на игричките.Песен на деня e Yolanda Be Cool & DCUP - We No Speak Americano

 Холандците са диви, португалците са темпераментни, румънците и финландците са скучни, а словенците и словаците са много много дружелюбни. Мисля, че беше една добра многокултурна седмица, но не бих желала да се повтаря в близките няколко месеца!

 Малко изненадващо, но главният извод от тази седмица е: „За да стане нещо готино и незабравимо най-важното е да се ИМПРОВИЗИРА.”

Ако все пак имате критика, която можете да обосновете, елате да ми я съобщите – 11 „и” клас, третия етаж, последната стая в коридора (за мобилен – пишете на лично), вместо да се оплаквате тук и там какво ви е мнението за моето мнение, помислете, че и аз си имам мнение за вашето мнение :) За трети път желая да спомена, че евроседмицата беше яка, тва, че не можете да видите позитивизъм по-горе е далеч от моите проблеми :) Благодаря.