ШЕМЕТНА НАДПРЕВАРА, Стара Загора *от 20.06.2010*

 Часът е 8:00, а аз още не съм излязла от къщи. В 8:05 вече успешно съм в двора на ГПЧЕ-то, където с изненада установявам, че има още поне 25 отбора, почти всеки, от които е много сериозна конкуренция. Варират от мажоретки до волейболисти, а моят се състои от още две момичета – Калина (Кик) и Пламина. На бързо преценяваме конкуренцията и както ще ни стане ясно в последствие сме много прави.

Състезанието има 4 различни маршрута означени с триъгълниче, кръгче, хиксче и още нещо. Нашият е триъгълничето. Надпреварата започва с решаване на задача, с която се затрудняват дори и най-добрите математици (и техните майки). Сега е моментът да спомена, че в правилата е забранено да се ползват таксита, а имаме право да разчитаме само на собствените си крака и на градския транспорт (който в събота е не особено надежден). За сметка на тези ограничения, мобилните ни телефони остават в нас и можем да звъним, на когото си искаме за информация. Едва ли има отбор, който не се възползва от това свое право.

 преди старта

                  Кратко описание на нашия маршрут: ГПЧЕ, паркът на Загорка, градската градина, чешмата на Три чучура, исторически музей, паметникът на подполковник Калитин. Градинката на житния Алан, Алековият кът, Китайски ресторант „Китайски град”, ГПЧЕ.

 Всяка задача изисква различни знания и умения, но мисля, че общото мнение е, че тази на Чучурите е най-забавна – пълнене на шишета с вода само с подръчни материали. Този проблем намира много решения – някои пълнят устата си с вода, изплювайки я в шишето, други хващат торбички и опаковки, но най-краен е участник, който пълни собствената си раница с чешмяна вода. Тръгваме си мокри до кости, но силно освежени. Гордостта на нашия отбор е изпитанието на парка Калитин, където трябва да подреждаме одата „Опълченците на Шипка”. Какво като не можем да тичаме, нали по литература сме супер! (Даже Жени ни се кефи.) За мен най-ужасяващо е на Алана, защото след 2 опита за преброяване колчетата на оградата имаме един и същ грешен резултат. Чакаме известно време, за да изтече наказанието.

 
на чешмата

                 12:00 се намираме вече пета минута на спирката на ГПЧЕ и нервно гледаме дали се задава автобус номер 2 за „Жабките”. Няма време за губене и тръгваме пеша. Изключвайки факта, че се губим 3 пъти по пътеката за Алековия кът и че не успяваме да спукаме балоните в играта, поне си почиваме, за да тръгнем да търчим към китайския ресторант, който е предпоследният пункт. Там ни чака порция яйца с къри, чили, горчица и черен пипер. Кик се жертва за отбора и получаваме последната задача, която гласи „Congratulations! […] отивайте на финала!” На финалната крива изпреварваме един от отборите и финишираме седми. Невероятно щастливи сме, разбира се!

Грешките на повечето отбори като цяло са на няколко места – откриването на парка на Калитин и познаването на китайския ресторант. Масово всички объркват „Китайски град” с „Китайски квартал” и си удължават пътя с около половин час.

Въпреки множеството издънки и грешки на края сме доволни. Не знам дали някой от нас скоро е тичал толкова много и е посетил такъв голям брой места в града за един ден. Въпреки желанието си в началото да бъдем организатори на състезанието догодина, накрая променяме мнението си. Да си състезател е мноооого вълнуващо!

Вярно, имаме мускулна треска и миришем на пот (извинявам се за откровението, ама си е така), НО всяко едно усилие си заслужава. Хубаво е да имаш цел, да се бориш за нея и да премериш сили с връстниците си.

Докато пиша това осъзнавам, че може би е единственият ми позитивен пост, от както имам блог. Да не говорим, че е може би и единственото наистина позитивно и надъхващо събитие за последните седмици. Искам от името на отбора (а и надявам се от името на всички участници) да благодаря на организаторите за страхотното състезание, за това, че са изтърпели сума ти простотии и са имали желанието да подготвят нещо разнообразно и интересно в иначе не толкова разнообразното ни и интересно ежедневие!