Никога не съм разбирала идеята на това, преди да започне да говори гостът, да бъде давана думата на някой друг. Излъгах. Много добре я разбирам – рекламка. В случая на книжарница „Хермес” от нейния собственик, чийто кумир някога бил Любен Дилов - баща, а днес притежава книжарница. Само аз усещам иронията?
Също така никога не съм разбирала защо хората супер много обичат да сравняват бащите с децата им. Май няма и да го разбера, но сякаш не е готино, а?
Но да се концентрирам върху главното действащо лице (за да спра да правим реклама на книжарницата). Пеньо винаги се е кефил на Любен Дилов Jr, но откакто излезе статията във Vice за еблив Петльо направо го боготвори. Живка пък се оказа близка до него и семейството му и ми даде няколко жокера за материала.
Онова, което ми хареса още в началото от страна на Любен Дилов беше обяснението, че е създал страницата си във FB след като се е отказал да се кандидатира за политически пост, т.е. не иска да я използва за PR.
Факт е, че издаването на книгата е до някъде парадокс – нея вече я има във facebook. Защо се купува толкова много? – пита се авторът. Може пък да не сме изгубили любовта си към книгите, към хартията, към мастилото - мисля си аз.
„На хартия всичко написано добива многозначителност” смята той и аз не мога да се съглася повече. Да не говорим, че отпечатана повече от година след като е написан първият статус от нея, той вече е изгубил емоционалната си стойност от тогава и е запазил валидната си и в настоящето идея. Пробвали ли сте да пишете, когато ви е кофти? На мен лично ми се получават много емоционални неща, които обаче препрочетени година по-късно ми се виждат постнички. Когато в една творба, обаче, има изказана една Истина, тя е интересна и тогава и сега.
Твърде много обяснения от моя страна...
Излизайки от конкретната книга, за мястото, където тя е написана изначало също може да бъде казано много. Facebook, по образ и подобие на модерния свят, е „едно глобално село, където всеки може да наднича през плета на съседа си.” Социалната мрежа може да се използва за толкова много неща... Замислете се – от това да избиваш комплекси, през това да се бориш с антисоциалността си, да търсиш приятели, та чак до това да вършиш работа, да правиш проучвания и PR кампании. Аз лично дори интервюта правя там, когато не става по друг начин. Колкото хора, толкова и приложения.
А като включим и опциите, които Интернет дава като цяло... мани беги... Възможностите са милион, остава само да ги оползотвориш.
От друга страна, стандартните медии губят малко или много своята популярност. От свободата на словото вече се възползваме в блоговете си, явление, на което Любен Дилов очевидно е привърженик, както и на идеята за награда „Черноризец храбър” за блогър. Nice, a? „Всеки сам си е виновен за онова, което показва неговия телевизор” пише той и допълва, че е крайно време да дадем обратна връзка и да кажем на медиите, че онова, което ни показват не ни интересува.
„Facebook е като обществена кална баня, като голямото междучасие” – коментарите те свалят на земята, сверят ти часовника. Има какви ли не хора – скучни, досадни, идиоти, умници и след като изслушаш (изчетеш) мненията на всички имаш една по-добра база за сравнение на нещата.
Опитвам се да разбера кое по-точно ми харесва в тоя човек – идеите му, изказът му, бързата му мисъл или... Може би за мен лично най-готиното е това, че използва разни думички от типа на “friendly” и “default”, с което звучи не по-възрастен от моите съученици, а от друга страна може да ти говори за всичко от подводни снимки до политика.
„Колкото повече са отвратените от политиката, толкова повече са отвратителните в нея.” Факт. И въпреки че на шега се пита „как ще доживеем до 2012”, изразява оптимизъм, че нещата в политиката, и не само, ще се подобряват.
Какво да очакваме от него в скоро време? Освен следващия брой на L’Europeo, който мисля да пробвам, да видим как ще ми влезе, книгата към филма „TILT” (11.02.2011). Зарибете се да ходим да го гледаме на кино!
Завършвам с още една доста добра негова реплика „Хубавото на кризата е, че момичетата пак започнаха да се женят по любов.”
No comments:
Post a Comment