Блиц интервю - Дка, Борис, Коко, Иу и Бидона говорят за това, как усещат музиката *от 29.07.2010*

Още през първия ми работен ден във весник „Национална бизнес поща” ми поставиха задачата да намеря една банда и да си поговоря с тях за музиката. Понеже банда не намерих, ама горе в моргата се бяха събрали Борис, Бидона, Коко, Иво Дългия и Даката реших да си направя интервюто с тях. Зададох им по десетина въпроса и ето какво се получи:

Бидона: Добър вечер. Малко съм притеснен в момента, до сега не съм давал много и-и-интервюта...

 Как реши да се занимаваш с музика?

Дка: Ми то не се решава, или ти идва или не ти идва. Все едно „Как реши да си гей?” – ти или си гей, или не си.

 Кога започна да свириш?

Дка: Аз съм меломан от втори клас, обаче почнах да свиря в седми. Първо свирих на акустичната китара на баща си, обаче после видях, че китарата не е за мен. Иска се повече мелодическо мислене, докато в баса акцентът е върху ритъма и groove-a на парчето и реших да мина на бас.

Иво: Отдавна беше... а не, глупости, беше преди около 6 години. Почнах да свиря на китара, но реших да стана басист. На бас започнах да свиря, защото е по-забавно.

Коко: Някъде.. ’94-’95 година, преди около 16 години.

Бидона: Тати за пръв път ми сложи пръстите на ла минор, когато бях на 6 годинки. (А съзнателно?) Съзнателно не съм почнал да свиря още на китара.

Борис: Преди 7 години.

 Кой ти купи първите бас/китара/барабани?

Дка: Първия бас аз си го избрах, парите бяха на баща ми. Беше в едно магазинче за втора ръка преоценени и счупени стоки – магазинът на Красьо Къдравия, старите музиканти го знаят къде беше. Него го няма от много години, ама евала на тоя магазин.

Иво: За първия бас си събрах пари и си го купих.

Коко: Баба.

Бидона: Първата китара си я купих аз. А следващата ще и я купи богатата ми приятелка, за която ще се оженя.

Борис: Наще. А тая китара, с която свиря в момента аз си я купих.

 Кой ти купува нещата сега?

Дка: В момента съм пазарил един нов бас от един приятел, който е по-висок клас. В процес на събиране на пари съм.

Иво: Аз си карам със същия бас, ама е жесток и мога да го ломя колкото си искам, без да му пречи.

 Какво/Кой те вдъхновява, когато свириш?

Дка: Бандите, които слушам.

Иво: Модерната музика. Някои хора много плюят против нея, но в момента има банди, които просто свирят жестоко и показват, че има какво да остави нашето поколение. Аз искам да съм един от тия хора, които ще оставят нещо. Някои казват, че рокът е умрял, рокът не е умрял.

Коко: Абсолютно всичко. Самата музика, китаристи, пианисти, барабанисти, всякакви музиканти.

Бидона: Коко Енев и Pink Floyd.

Борис: Самата музика, не е нужно да има някой специфично, който да ме вдъхновява, музиката е достатъчна.

 Коя част от музиката ти харесва най-много (тоя въпрос всеки си го интерпретира по свой начин)?

Дка: Рокът, защото ми разрешава да избухвам докато свиря. Не че не ме кефи и друга музика, но обичам като свиря да правя циркове, пък това в рока става най-добре.

Иво: Енергията. Има една енергия, която просто зарежда. Сутрин аз се събуждам с музика, не пия кафе, а си слагам слушалките в ушите докато ходя за работа.

Коко: Че мога да си изкарвам парите с музика. (Дка: Коко е роден музикант. Никога не съм си го представял да работи нещо друго.)

Бидона: Най-много ми харесва чувството, което изпитвам, когато успея да изкарам някой тон. Ама да го ИЗКАРАМ!

Борис: Самото свирене.

 Какво е усещането, когато си на сцената?

Дка: Зависи каква е сцената и кои са хората. Ако са ти приятели усещането е, че не си на сцена, а на маса. Аз много мразя да свиря на места, където не познавам никого, защото е спичащо. Дори пет човека да познавам ги гледам и свиря за тях и ми е леко.

Иво: Ами ако има едно 50-минутно шоу, това е един 50-минутен оргазъм за мене.

Коко: Много е голямо. Някой път е много тъпо, ако свириш неща, които не ти харесват или публиката е тъпа.

Бидона: Зависи от публиката. Ако е спекана и ти се спичаш, но ако предварително си бил спекан и публиката те надъха това е най-голямото удоволствие.

Борис: Нормално, каквото е на репетиция, просто свириш пред повече хора. Обаче тогава имаш възможността много хора да чуят какво имаш да кажеш.

 С какво се занимаваш в момента?

Дка: В момента се занимавам само с музика, иначе имам няколко изпита за есента и след това ще се налага да почвам работа.

Иво: В момента въртя 1 до 3 банди, една от които сериозна. Аз съм отворен към музиката и обичам да свиря всякакви неща, но не мога да намеря хора като мене, всеки си има някакви критерии. Та затова си движа в от 1 до 3 банди.

Коко: Само с музика. Клубна музика с група Avantgarde, свиря и fusion и в много други проекти участвам.

Борис: С групата (Avantgarde) свирим по участия и се надяваме да излезем в чужбина.

 Виждаш ли себе си да правиш кариера, свързана изцяло с музиката?

Дка: Виж как виждам работите – аз винаги ще се занимавам с музика, каквото ще да става, въпросът е, че ще трябва да се нагодя и с другия социален живот.

Иво: Ще ставам системен администратор, общо взето мисля да се занимавам с компютри през останалата част от живота си, но музиката ми е страст, която не искам да оставям.

Коко: Разбира се.

Бидона: Ще правя кариера извън музиката. Аз си бачкам като сервиз на металорежещи машини с ЦПУ (Байдън, сори ако съм объркала понятието...), т.е. програмни стругове и фрези... ПРОГРАМНИ, не универсални!

Борис: Да.

 Любимият ти стил в музиката?

Дка: Кефят ме jazz, rock и funk.

Иво: Харесвам alternative rock.

Коко: Експериментална музика, но също мога да намеря любимия си стил в pop или rock.

Бидона: Blues.

Борис: Metal, jazz, pop, funk.. много са.

 Любим изпълнител?

Дка: Аз слушам много банди, ся ако тръгна да ги изреждам е ми трябват 2 дена и 45 часа.

Иво: За тия 6 години не съм спрял да слушам нито Nirvana, нито Rage Against The Machine, така че за мене това са бандите.

Бидона: Дейвид Гилмор.

Борис: Почти всички чуждестранни изпълнители, които са качествени.

 Има ли музиканти в България, които харесваш?

Дка: Младите ме кефят особено, защото са надъхани и се развиват, въпреки че е немотия и че в България хората ги интересува само чалгата. Всеки един, който не се занимава с чалга за мен е герой.

Иво: Иван Лечев, той е голям китарист и аз съм му голям фен.

Коко: Има български групи, които харесвам, но имена няма да изброявам. В България имената се знаят.

Бидона: Че то има ли български изпълнители?

Борис: Онези, които правят качествена музика, само дето са много малко.

 Какво искаш да се промени в българската музика?

Иво: Искам хората да си отворят ушите и да почнат да слушат малко нормална музика. Да излязат от кръчмата малко и да се замислят какво се случва около тях, че не всичко е гюбеци.

Коко: Първо ВУЗ-овете трябва да подбират качествени преподаватели, изроди, хора на академично ниво. В момента всеки един музикант, който свири в чужбина е по-добър от някои преподаватели в консерваторията. Аз не искам да уча висше.

Бидона: Много неща трябва да се променят, централно, от корените. Българските музиканти нямат западното мислене, нямат западния sound, абе ние нищо нямаме! Всичко трябва да се промени! (Дка: Кажи да няма чалга, моля те!) И да няма чалга. То от там тръгва всичко.

Борис: Всичко. Има страхотни банди, страхотна музика, но сякаш самата държава не позволява стойностната музика да бъде чута от повече хора.

Статията, която създадох от всичко по-горе, ще бъде публикувана в брой 31 на НБП, който ще излезе в неделя, 01. август.

П.П.: Страшно много благодарности на Борис, че ме окуражи, че се гордее с мене и че ми дава идеиJ