Димитър Сидеров: „На 3-месечната група „Avantgarde” договорът за кораби за Англия вече им е в ръцете след като на прослушването в Слънчев Бряг се представиха най-добре от явилите се групи и получиха абсолютно 100% одобрение от комисията.”
Макар да не разбирам кой знае колко много от рок музика, възприятията ми стигат до там, че да я смятам за най-доброто постижение на цивилизацията (след Интернет.) В комбинация с това, разбирайки, че Avantgarde са успели за Англия решавам на пук на себе си да посетия репетиционната на групата. Признавам, че много се дърпах и десетки пъти отказвах да отида да ги слушам, заради предразсъдъци, че няма да ми бъде интересно, но днес те бяха напълно опровергани. От момента, в който преминахме бариерата на болницата се чувствах като на екскурзия – сгради, стълби хора, дървета - всичко беше заснето. Репетиционната се намира в сградата на моргата, но на втория етаж и е единствената стая с алуминиева дограма, т.е. изпъква още от далече. Самата морга не можах да посетя, но още по вида на прозорците, строго опасани с решетки, ти става ясно, че е гадно местенце. Репетиционната е жълта отвътре и е доста свежа на фона на цялата чернота на коридора. На вратата й има табела „учебна компютърна зала”, но тя е само за заблуда на врага. В самата стая се чувствах на някакво съвсем непознато, но за сметка на това много готино място, пълно с какви ли не джаджи, от които познати са ми само клавир, китара и на Коко барабаните. Всичко друго е копченца и кабели, които по препоръка на всички наоколо не си позволявам да пипам. Вътре вече 30мин ни чака Младен, защото Коко и Борис както винаги закъсняват, но той няма вид на човек, на когото му е скучно - все пак е седнал зад клавира. Целта на качването чак до болницата всъщност не беше репетиция, а по-скоро организация на терена и занасянето на тежащия сигурно 50 кила Ibanez на Борис нагоре (който аз гордо носих, вярвайки си, че мога съм невероятен виртуоз) и цял сак с кабели. Въпреки нагласата да не свирят днес, пичовете все пак седнаха зад инструментите. Последва около час зарибявка с какви ли не стилове музика – от джаз през Toto, чак до импровизиранdeath. Какво ми хареса? – Начинът, по който правят всичко (и тук ИЗОБЩО не говоря за техника, защото ИЗОБЩО не разбирам от техники и умения) – със сърце и с много позитивизъм. Самата работна атмосфера е много предразполагаща към правене на музика. Изключвам жълто-оранжевите тонове на стените, които допълнително напомнят за много слънце и светлина. Аз, човекът, който може да свири единствено началото на Wonderwall, се почувствах на правилното място, а не сякаш съм натрапник и съм излишна. След като изпушват по една цигара, ю китарата се включва в системата и започва една бърза разходка през стилове и изпълнители, разбира се съпроводена с усмивките им до ушите и ебавки от време на време.
С две думи – много яко (изключвам, че Коко ми наду главата 6 минути, защото бях в опасна близост до сета). Аз както се очакваше не останах по-назад и показах миниатюрните си познания в областта на музиката, издрънквайки Wonderwall и Through Glass, а пушещите навън музиканти не ме изкритикуваха, а ме поздравиха. J След което ми позволиха и да пробвам барабаните (държа да кажа, че съм много добра и скромна).
^аз се правя на барабанист
Вдъхнових се да разкажа всичко това, точно заради невероятната атмосфера горе и начина, по който се държаха с мен днес. Макар музиката за тях да е работа те не са я превърнали в рутина (както често се случва с професионалистите в различни браншове). Цялата емоция, която влагат във всяка една мелодия, цялото чувство, с което присъстват било то на сцената или в репетиционната те зарежда с много позитивна енергия. Не съм спряла да се усмихвам през цялото време докато ги слушах, снимах и възхищавах на ентусиазма и желанието за работа. Силните ми впечатления от деня не свършват тук за разлика от този постинг. На края само искам да пожелая успех на бандата в бъдещите й начинания и да обещая, че в най-скоро време ще отида да ги слушам докато репетират сериозно. J
http://www.avantgarde.headoff.com
http://www.avantgarde.headoff.com
No comments:
Post a Comment